По обяд те се върнаха в офиса на „Корпорация Любов“ и Пени, след като стисна леко ръката му, изчезна през една от вътрешните врати.
— Истинска любов ли беше? — понита господин Тайт.
— Да!
— И останахте ли доволен от всичко?
— Да! Това беше любов, беше истинска любов! Но защо тя настояваше да се върнем?
— Задействала се е постхипнотичната команда — каза господин Тайт.
— Какво?
— А вие какво очаквахте? Всеки иска любов, но много малко са тези, които желаят да плащат за нея. Ето сметката ви, господине.
Саймън извади ядосано парите.
— Не беше нужно — заговори той. — Разбира се, че щях да ви платя за това, че ни събрахте. Къде е тя сега? Какво сте й направили?
— Моля ви, опитайте да се успокоите — меко заговори господин Тайт.
— Не искам да се успокоявам! — развика се Саймън. — Искам си Пени!
— Това е невъзможно — в гласа на Тайт се промъкна твърда нотка. — И ви моля да прекратите тази сцена.
— Искате още пари ли? — извика Саймън. — Ето, плащам. Колко още да ви платя, за да я спася от ноктите ви? — Саймън измъкна портмонето си и го хвърли върху бюрото.
Господин Тайт го бутна с крайчеца на пръста си.
— Приберете си го — каза той. — Ние сме стара и уважавана фирма. Ако отново повишите глас, ще бъда принуден да заповядам да ви изхвърлят.
Саймън си наложи да се въздържи, прибра портмонето в джоба си и седна. После пое дълбоко дъх и много тихо проговори:
— Извинете.
— Така е по-добре. Не обичам да ми викат. И ако вие се държите разумно, аз ще ви отговоря със същото — каза Тайт. — А сега ми кажете какъв е проблемът.
— Проблемът ли? — гласът на Саймън отново се повиши, но той се сепна и продължи по-спокойно. — Тя ме обича.
— Естествено.
— Тогава как можете да ни разделяте?
— Но какво общо има едното с другото? — не успя да разбере господин Тайт. — Любовта е прекрасно чувство. Една почивка, полезна за интелекта, за самочувствието, за хормоналния баланс и за тена на кожата. Но човек едва ли би желал да продължава да обича, нали?
— Аз бих желал — натъртено произнесе Саймън. — Тази любов беше нещо особено, уникално…
— Всички са такива — прекъсна го господин Тайт. — Но както знаете, те всички се произвеждат по един и същ начин.
— Моля?
— Вие сигурно знаете нещичко за механизмите на производство на любовните чувства.
— Не — каза Саймън. — Аз мислех… че са нещо естествено.
Господин Тайт поклати глава.
— Та ние сме изоставили естествения подбор преди много векове. Малко след техническата революция. Това беше един твърде бавен и търговски неприложим процес. Защо да се занимаваме с него, когато можехме да произведем всяко усещане по желание, с възбуждане и точна стимулация на определени мозъчни центрове? А резултатът? Пени бе всеотдайно влюбена във вас! Вашето собствено предразположение, което внимателно изчислихме според индивидуалния й соматотип, го направи идеален. Ние винаги разчитаме на тъмния морски бряг, на умопомрачителната луна, на бледата зора…
— Значи сте можели да я накарате да обича всекиго — бавно проговори Саймън.
— Тя би могла да обикне всекиго — поправи го господин Тайт.
— О, Господи, как е попаднала в това ужасно място? — попита Саймън.
— Тя дойде сама и подписа обикновения договор. Заплащането е много високо. А когато договорът изтече, ние й връщаме първоначалната индивидуалност, при това недокосната! Но защо наричате работата й ужасна? Няма нищо осъдително в любовта.
— Значи не е било любов! — изплака Саймън.
— Разбира се, че беше! Истинска стока! Качествените изпитания за сравнение с естествената любов са извършени от независими научни фирми. И във всички случаи нашата любов е показала по-добри резултати по отношение на дълбочина, страст, желание и мащаби.
Саймън стисна очи. След това ги отвори и погледна остро Тайт.
— Слушайте сега. Не ме интересуват вашите научни изпитания. Аз я обичам, тя ме обича и това е всичко, което има някакво значение. Позволете ми да говоря с нея! Искам да се оженя за нея!
Господин Тайт сбърчи гнусливо нос.
— Хайде, стига, човече! Не бихте могли да желаете да се ожените за такова момиче! Но ако търсите женитба, ние се занимаваме и с това. Мога да ви уредя идилична и почти спонтанна любов с цел женитба с гарантирана девственица, проверена от държавна институция…
— Не! Аз обичам Пени! Поне ми позволете да поговоря с нея!
— Това не е възможно — каза господин Тайт.