„Имам много дарове за теб, Джеймс - и тук, и на земята -ако би благоволил да ги приемеш" - прозвуча напевно гласът на Големия магьосник.
Аз не отговорих. Стоях неподвижен като каменна скулптура.
„Ти не си ням, мой приятелю - продължи гласът на Големия магьосник. - Но може би трябва да стана по-ясно видим за теб."
Аленото очертание на този неясен гигант започна да излъчва сияйни дъги, които създадоха една великолепна мантия от трептяща светлина за това удивително същество. Над мантията се оформи едно аскетично лице с фини черти. Пронизващите очи на Големия магьосник се бяха втренчили строго и неумолимо върху мен.
„Говори, Джеймс! - заповяда той. - Обърни главата си и виж великите архиви на мъдростта, които се намират зад теб. Можеш да имаш едно богатство от знание и власт. Вече си получил незначителна част от тези богатства, просто една милостиня; и ти беше в подобаваща степен извънредно впечатлен от остатъците, подхвърлени ти от масата на богатия човек. Но сега можеш да бъдеш човек с безкрайни умствени и съзидателни богатства. Да, да, разбирам, че слабо се интересуваш от светското богатство и маловажните сетивни желания. Ти си отхвърлил тези банални и глупави удоволствия - и това е добре. Такива тъпи развлечения са носили нескончаеми беди на човечеството и човечеството никога не е научавало нито един урок от тези беди. Но е истина, Джеймс, че ти притежаваш една фина преценка за необикновените съзидателни сили, които пулсират навсякъде в моята вселена.
И така, аз ще ти се отплатя, като те направя господар на много от тези сили. Ще ти дам онова съкровище, за което твоите недорасли проповедници и надути философи толкова често говорят, но за което нямат истинско знание. Но първо, Джеймс, кажи ми: приемаш ли ме за твой Учител?"
При последните думи на Големия магьосник цялото ми същество се задвижи, сякаш беше ударено от ток.
„Не мога да ви служа! - извиках аз. - Защото вие не сте моят Учител и моят Бог."
Щом изкрещях високо тези думи, небето се изпълни с ослепителна бяла светлина. Сияйната форма на онзи, за кого-то по-късно щях да науча, че е живият духовен адепт, изпълни мантията на фините небеса. Това същество от светлина беше буквално „изтъкано" от космическа музика. Големият магьосник дълбоко се поклони на най-висшия мистичен адепт и изчезна от сцената. Стоях сам, на едно плато от звучащ огън, с трептящото светлинно тяло на живия Учител, което се извисяваше над мен. Тогава той ми заговори и свя-тите му думи отекваха; и след това завърши беседата си, формулирайки един прост въпрос:
„Видя ли?" - каза той.
Вдигнах очите си към далечните небеса - и видях.
Глава IV.
Живият Учител
НЕГАТИВНАТА сила на Големия магьосник си беше отишла и сега, в това вътрешно пренасяне, аз виждах лъчистата форма на живия Учител, стояща пред мен. Той вече не се извисяваше над мен: сега той беше приел размерите на човек като мен. Или може би в миг ме беше издигнал до своите размери. От устните му бликаше песен, но неговите думи и неговите тонове бяха неизразимо сладки. Никога преди това не бях изживявал нещо тъй неизразимо красиво. Него-вата песен беше величествена и неземна, една симфония от екстаза на медитацията, ведростта и спокойствието, един ярък апотеоз на мистицизъм в тонове.
Винаги съм ценял и обичал музиката на земните гении; и съм обичал всички форми на голямото изкуство. Но в духовните думи на Учителя се съдържа духовната същност на всяко изкуство. Изпитал съм цялата красота на изкуството, което във физическия свят отразява същността на живота и любовта; и сега съм подготвен да предприема онова необикновено пътуване до моя първоначален дом, Жилището на Любовта.
И песента на живия Учител беше за онзи път, който води до Жилището на Любовта. И тя беше същността на целия живот и цялата любов. Тя беше същността на онова, което е вечното вдъхновение на най-висшето човешко изкуство и което струи през всички вселени, тъй както струи през всички същества. Във физическия свят красотата на изкуството е навсякъде в скрито състояние, отразявайки „дестилацията" на живота и любовта. Внезапно и по удивителен начин, в някоя нация, в класическа Гърция или Рим, в древна Индия или ренесансова Италия, тя разцъфва, оказвайки влияние върху потоците на човешкия опит, тъй както водениците край реката Нил доставят вода за земята, наторявайки я със скрити богатства.