„И по този начин професионалният теолог извращава пътя на любовта в глупаво и стерилно учение - казах аз. -Осъзнава ли той някога чудовищността и жестокостта на своето престъпление?"
„Теологът със широки възгледи от време на време получава проблясък, че неговите учения са абсурдни, като сънливо разсъждава върху действията и претенциите си - каза Учителят. - Така той става малко по-рационален в представянето на своите идеи. Тогава той претендира единствено за освобождаване на човека от психичните му страхове и оставя самия грях на митичен дявол. Що се отнася до твърдоглавия и тесногръд консервативен теолог на главната религия на Запада, той все още се придържа към неправилно тълкуваната история за превръщането на по-низшия човек в съзнателен за неговата по-висша духовна същност. Ужасяващите решения на по-низшия човек, подобно на безкрайно проклятие, са водили до големи конфликти и до убиване на много хора през следващите епохи. Повече от сигурно е, че Христос е бил разпънат на кръст от защитниците и пропагандаторите на неговото учение, и съобразно това духът на истината е ограбван от търговците на лъжата, които потапят виждането на величието на Бог и издигането на душата в обгръщащия мираж на догмата. По такъв начин, за да отрича, платеното свещеничество използва неустойчиво построени истини, които нямат каквато и да е основа."
„А какво може да се каже за онези, които отхвърлят измислиците на теолозите? - попитах го аз. - Какво може да се каже за техните новоизфабрикувани истини?"
„Мнозина имат силна тенденция към лични бунтове и това спира до въвеждането на нови лъжи - отвърна Учителят. -Вярата е винаги в очите на гледащия. Ти виждаш онова, което желаеш да видиш; и същото прави този до теб. Това е най-висшият закон на по-низшите твърдения. Макар че в крайна сметка всички хора трябва да достигнат разрешаването на личната си съдба в областите на невероятното - Жилището на Любовта. Истински влюбените трябва да действат по един невероятен начин според самата си природа. Порицаван от невярващи в Бог фанатици, един велик мистик изпил чаша с отрова, сякаш тя била най-сладкия елексир на живота. Такова себеотдаване не е акт, с който човек изоставя индивидуалната си независимост и по този начин се превръща в един глупав и нехаен автомат. Напротив, това е състояние на най-висше достижение и поражда чиста съзнателност за любов, в която всички материални желания стават на пепел в пламъка, горящ без прекъсване отвъд цялата бъркотия и всички безумия на по-ниските светове."
„Вашите думи са странни - казах аз. - Но вярвам, че интуитивно ги разбирам."
„Ние от братството на Словото, което е извън времето, имаме навик винаги да украсяваме начина си на изразяване с прекрасните и желани клончета на милостта - каза Учите-лят. - Ние не виждаме нищо грешно в красотата и нашите истини напъпват като цветните символи от природата. Ти виждаш, ние сме нашите думи. Думите на човека са - по-често да, отколкото не - маскировка на неговия дух. Той жадува за онова първоначално притегляне нагоре в сияйното небе на своята душа, обкичена с космическо великолепие; но неговата волева бедност го притегля отново надолу. Като из-ползва фалшиви думи, той дава смисъл на жалкото си съществуване."
„И все пак той постоянно говори за вечни истини" - казах аз.
„Така наречените „вечни истини" на човека са само мимолетни развлечения, много грижливо съхранявани в добре дефинираните надписи и посвещения на ума, докато вихрушките на времето не ги изметат - обясни Учителят. - За да открие истинската тайна на любовта, човек трябва първо да потърси мистичния адепт от по-висшата звезда. Нито едно семе не трябва да пада на неплодородна почва, защото Аполион7 на ума и сетивата, движейки се в кръг между пълно неподчинение и похот, не познава пощада или някакъв неутралитет. Ти самият, Джеймс, трябва да достигнеш най-висшето състояние на милостта, ако трябва да носиш дрехата на истинската свобода."
„Как да достигна такова състояние на милостта? - с молба попитах аз. - Какво трябва да правя?"
„Трябва да уловиш духовния меч на звучащия огън - от-говори Учителят - и да пронижеш с него последната завеса от вътрешния космос. Когато ме срещнеш в земния свят, аз ще ти дам паролите на всички вътрешни области. Тогава ще можеш да влезеш в обсега на пламъка - отвъд фината и при-чинната области - и ще следваш неземната музика на духовната милост, която накрая води до областта на любовта и неизразимото блаженство. Мрачните и отблъскващи хора от скритите планети ще те предупреждават да не пътуваш по-нататък; навъсените воини на Големия магьосник, настъпвайки с дългите си копия от своите червени зали, ще се опит-ват да затруднят твоя напредък. Сам Големият магьосник ще те атакува със своя жезъл на силата, искайки да те сплаши и да те откаже от пътя на освобождението. Но ти ще успееш, защото имаш сърцето на любовта и знанието на звучащия огън."