„По-късно ще ти разкрия голяма част от необикновеното пътуване, което трябва накрая да извършиш - каза Учителят, прекъсвайки мълчанието си. - Бъди постоянен и усърден в своите медитации. Когато завършиш необикновеното пътуване, ти отново ще се завърнеш във физическия свят, за да осъществиш бъдещата си цел в този живот. Това ще бъде просто. За да направиш чувствителна антената на своята свръхсъзнателна същност, следвай инструкциите, които ти дадох."
След това Учителят ме остави и аз започнах да медитирам сам. Беше ме информирал, че сега щях да започна едно вътрешно пътуване, чиято продължителност щеше да е най-дългата досега. Затворих очите си и повторих в главата си паролите на силата. Свиренето на безброй щурци и звънът на множество камбани зазвуча вътре в моето съзнание. За-творените ми очи потрепнаха за миг и след това застинаха неподвижно. Цвърченето на щурци и звуците от камбани се вляха в един трептящ, изтеглящ навътре тон, чието звучене носеше радост и наслада - една издигаща и изтегляща тонална сила, която накара съзнанието ми да излети от моето материално тяло.
Още веднъж видях водовъртежа от синя светлина и чух най-висшия акорд от небесна музика. Вътре в кръга от яйцеобразни сияйни сфери, аз видях синьото око. Тресейки се, аз преминах през окото с брилянт, който се разтроши на малки частици светлина - като тяло, което разтрошава тънкия лед на замръзналата повърхност на езеро. След това се оказах сам в удивителна цветна градина, която беше във формата на петолъчна звезда и в тази градина златните пламъци на всяко цвете светеха със силата на перла. Посредством звучащия огън Учителят ми показа пътя през небесните сфери.
Аз, Джеймс, видях метеорът да се издига в небето на фината област - отвъд пробляскващия фонтан, който е мостът на дъгата. Аз видях метеорът да се разбива върху фонтана и върху мен паднаха ситни лъчисти капки. Аз влязох отново в градината, която не познава есента. Посредством милостта на Учителя, аз навлязох в едно висше подниво на фината област, но духовният ми наставник ме информира, че трябва да придобия опит за всичко онова, което е в границите на фината област. Трябваше да се спусна и да се изкача.
„Повечето посветени не навлизат в по-ниската част на фината област - каза Учителят, като гласът му звучеше в дясното ми ухо. - Обаче, поради кармични и лични причини, ти трябва да притежаваш този опит. Има определена цел, заради която трябва да се премине през всичко това. Не се страхувай. Ще бъдеш под моя закрила. Най-напред трябва да се спуснеш."
И след това ми се струваше, че пътувам сам надолу, отклонявайки се към място, където пребиваваха невъзродени, мъртви духовно хора и с животински характер, и злите същества жънеха реколтата на злонамерените си деяния. Това място е едно подниво на най-ниското ниво на фината област -ад във фината област. Там живеят след смъртта душите, кои-то са имали ненаситни плътски апетити или неутолими желания за удоволствия. Има също и такива, които са умрели с тежестта на някакво дълбоко и ужасно безпокойство. Такава тежест ги държи потънали в това ужасяващо място, докато не преодолеят проблемите си.
Това адово място е едно всяващо ужас и мрак отражение на някои от най-отвратителните части на физическия свят, и в него аз се изправих срещу диви и свирепи хора, които са били роби на своите необуздани желания. Но аз не се страхувах от тях, защото повтарянето на петте пароли на силата, дадени от Учителя, ме правеше невидим за тях и аз не чувствах към тях нищо друго, освен любов и състрадание. Въпреки онова, което твърдят множество религиозни хора, „адът" не е място на вечно страдание, а само за поправяне чрез наказание и накрая следва освобождаване. От това мрачно място аз от-ново се издигнах към по-приятни области, където живееха внимателни и образовани хора, занимавали се по време на живота си във физическия свят главно със светските си дела. Вниманието на тези души беше насочвано нагоре от онези, които имат духовни задължения в тези области.