„Е, добре, ще трябва да приема думите ви - каза младият човек - защото говорите с висши метафизични термини."
„Не сме ли на едно метафизично място?" - отвърнах аз.
„Честно казано, наистина не знам - отговори младият човек. - Изглежда ми почти като физическата земя, само че е по-приятно. Също така, атмосферата е по-светла и по-чиста."
„Много съжалявам - казах аз. - Ако онова, което ви казах, изглежда метафизично и трудно за разбиране, тогава грешка-та е изцяло моя. Опитвах се да ви предам някои от нещата, на които ме е научил моя наставник, който е известен във физическия свят като сегашния жив Учител."
„За съжаление, не познавам този господин" - каза младият човек, поклащайки тъжно глава.
„Един ден ще се запознаете с него - уверих го аз. - Той е принц на любовта и знанието. Той ме научи, че любовта е както мотивиращата енергия, така и осъществяването на целта на целия живот. Моят Учител казва, че любовта не е сляпа, защото вътрешното зрение на влюбения вижда, че истината е същността на цялото творение. Любовта се из-дига над всички метафизични системи, защото тя се издига над интелекта, разума, книжното знание и емоцията. Моят Учител ми каза, че къд ето има истинска любов, там откриваме „живот по-изобилен", както е казал Христос. И този изобилен живот е събуждането на силата на любовта вътре в сърцата на мъжете и жените. Както духа на любовта, така и скритият образ на Бог живее вътре във всяко едно човешко същество.
Когато нашето вътрешно око наистина се отвори, ние можем да видим всички същества като изява на любовта на Бог."
„Не сте ли страдали поради това знание?" - попита младият човек.
„Честно казано, изпитвал съм известна болка поради него -чистосърдечно казах аз. - Изпитвах много силна любов и някои хора ми се присмиваха заради това. Те не разбираха състоянието на моето сърце и при тези обстоятелства имаше периоди от време, когато се чувствах сякаш в една враждебна атмосфера. Но грешката е отново моя. Аз съм онзи, който познаваше любовта и все още бях несръчен в боравенето с това знание."
„Мисля, че разбирам гледната ви точка - каза младият човек. - Ние страдаме именно поради невежеството си."
„Да, това е така - отвърнах аз. - Моят Учител подчертава, че трябва да изучим любовта, защото в противен случай не ще успеем да се уверим, че нашата основна природа е на духовни същества. Любовта изпълнява закона на самия живот. Моят Учител ми обясни, че ако извършим просто един неегоистичен акт на любов, след това наистина извършваме много такива действия без да осъзнаваме това любящо разпространяване на доброта. Има множество хора, които претендират, че са религиозни и които си дават вид, че обичат Бог и въпреки всичко са с нагласата да отхранват омраза и насилие едни срещу други. Според моя Учител, такива хора, които таят омраза към другите, не могат да бъдат смятани за последователи на Най-Висшия Бог, защото те не са научили дори как да станат човешки същества."
Направих пауза и младият човек кимна безмълвно.
„И така, аз трябва да продължа пътя си - информирах го аз, защото отново бях почувствал насоченото нагоре теглене на чуващия се жизнен поток (който моят събеседник изглежда съвсем не осъзнаваше). Най-определено ви желая най-големите благословии на Бог, а също така щастие и любов в новото ви въплъщаване."
„Много благодаря - каза той. - Вероятно ще имам нужда от всичко това. Ще опитам да запазя същността на всичко онова, което обяснихте в съзнанието ми."
Аз отново се изкачих през по-горните нива на фината област и съзрях онези приятни и светли места, които обикновено са наричани „райове" (или „небеса") и които са толкова далеч от духовните небеса на мистичните адепти от най-висшата степен. „Набожните" хора от религията и философията, които се бъркат в работите на другите, след смъртта често отиват в тези „райове" на фината област. „Новият Йерусалим" на самодоволните християни, „Валхала" на някои северни хора, изпълненият донякъде със сетивна наслада рай на мюсюлманите, „Страната на лятото" на спиритуалистите - всички те се намират в тези по-високи поднива на фината област. На още по-горните нива на фината област могат да се открият колонии на художници и музиканти идеалисти, които са служили добре на човечеството по светски начини.
Преминах през тези поднива почти без да спирам, защото дълбоко в съзнанието си знаех, че на едно по-високо ниво -най-високото ниво на фината област - щях да срещна отново лъчистата духовна форма на живия Учител.