Глава VI.
Космическият град
ТАКА, посредством милостта на живия Учител, аз достигнах началното състояние на свръхсъзнателност, което е състоянието на духовната съзнателност - четвъртото състояние на съществуване. Издигах се над „райовете" и „градините на лятото" на фината област, и навлизах в област с ослепителна светлина. Преминах през едно лазурно небе, обсипано с най-светлите звезди и най-пламтящите слънца. Видях сияйни комети, наподобяващи бляскави копиевидни сребристи рибки и пробляскващи скитащи светулки, и след това звукът на неспирната музика на творението се чуваше още по-силно.
Придвижих се към едно слънце и една луна - кълба от жълт пламък - които се разпаднаха на частици от светлина, наподобяващи късчета разтрошен диамант, щом преминах през тях. След това чух дълбоките плътни тонове на една необикновена и величествена камбана, и бях погълнат от нейната музика. После музиката на камбаната се вля в мелодията на раковина и аз се озовах на една изкачваща се пътека, която водеше нагоре по склона на стръмна пурпурнозлатна планина. В най-високата точка на изкачването се озовах пред три пъ-тя, чийто край не се виждаше. Гледайки ги втренчено, аз треперех с ужасно предчувствие, защото все още усещах зад себе си подобния на циклон водовъртеж на яростта на света. Бързо си помислих за Бог като за всеприсъстващ и постоянен; и любовта - тъй като е от същата същност и същата природа на Бог - също е всеприсъстваща и постоянна. Поради това не трябваше да се страхувам.
Пътят към лявата страна беше една тъмна отблъскваща област, за която инстинктивно знаех, че изобилства със странни магьосници и адепти-магове. Входът към този път беше пазен от фантастични въплъщения на чудотворните и тайни сили - странни същества с пронизващи пламтящи очи, които виждах ясно и отчетливо. Моят Учител предварително ме беше информирал, че тези непреклонни стражи ще се опитат да затруднят по-нататъшното ми издигане и че ще ми предложат необикновени знания и власт, ако им сътруднича. Между тях различих познатата фигура на негативния адепт. Усмихвайки се гостоприемно, той тръгна към мен.
„Джеймс, мой скъпи приятелю, колко хубаво е да те видя отново - каза той, но стоеше на разстояние, защото вълните на звучащия огън ме обграждаха. - Надявам се, че ще прекараш известно време тук с нас. Моите многобройни приятели от това място ще ти подарят необикновена власт и богатства, както и психични дарове, ако приемеш чистосърдечната им покана. Мога да те уверя, мой приятелю, че ще извлечеш твърде голяма полза, ако ги послушаш. Защо не, те могат да ти предложат далеч по-добра сделка от всичко онова, което ти е предложил твоя благочестив учител. Ти ще царуваш с много почести във физическия свят - и това не е преувеличение."
Произнесох на висок глас паролите на силата и негативният адепт изчезна в една мъгла, която мигновено се разтвори в склона на планината. Магьосниците и адептите-магове се изпариха.
„Пътят надясно ти дава възможност да навлезеш в далеч по-висши вселени от тази - прозвуча в дясното ми ухо гласът на Учителя. - Но твоето пътуване е по средния път, един неизмерим лъчезарен път, истинската магистрала на моста на дъгата към най-висшето небе."
След това се издигнах по средния път и минах през върха на пурпурнозлатната планина. Учителят се появи пред погледа ми в едно дефиле от другата страна на планината. Лицето му светеше с лъчезарна светлина и дрехите на светлинното му тяло сияеха във великолепни цветове. Спомних си думите на Тулси Сахиб, един мистик-адепт от най-висшата степен, който заявява, че във вътрешните области „ноктите на нозете на Учителя блестят с ослепителна светлина и тя озарява самата душа на последователя". И Маулана Руми също говори за онова, което се изпитва, когато се види сияйната духовна форма на Учителя: „Щом светлината на Учителя изгрее в душата, човек започва да научава тайните и на двата свята." Гуру Арджан обяснява: „Блажената Форма на моя Учител е в моето чело и винаги, когато погледна вътре, аз го виждам там." И Кваджа Моен-уд-Дин Чишти, друг Светец, говори с езика на поезията за този вътрешен контакт с Учителя: „О, Учителю, слънцето не може да издържи сиянието на твоето лице. Луната също се е покрила с облак, за да избегне твоята ослепителна светлина. Светлината на Бог е приела видима форма в самата личност на Пророка, тъй както светлината на слънцето прави това в тялото на луната."
Сега аз напълно разбрах какво означават думите на тези Светци. Учителят ме заведе до една издатина и насочи съсредоточения ми поглед към един огромен град от светлина в долината под нас.