„Това е Градът на Хилядолистния Лотос - информира ме той. - Той е космическата електроцентрала както за фината област, така и за физическата вселена."
Започнахме да слизаме по склона на планината към града, който сам по себе си беше един удивителен трептящ космос, с красиви куполообразни здания, които изглеждаха така, ся-каш бяха изрязани от седеф, притежаващ всички цветове на дъгата. Стените на зданията сякаш трептяха с цветните ивици на ахат. Централната част на града беше осветена от един грандиозен пламък с най-силния блясък, който сякаш излизаше от купола на един необикновен и величествен дворец. От този пламък се излъчваха безброй възхитителни мелодии и хармонии.
„Можеш да видиш защо той е описван като „Града на Хилядолистния Лотос" - каза Учителят. - Погледни стотиците светещи маяци, които обграждат централната светлина."
Щом влязохме в самия град, аз съзрях безброй дворове, където ромоляха необикновени фонтани от светлина, напоявайки с ароматния си нектар въздуха на фината област. Около тези фонтани растяха в необикновено изобилие цветя с формата на аура и сияйни асфоделии8. В небето над мен пламтяха звездите и аз можех да почувствам вътре в себе си трептящата музика на живота на фината област.
„Напредналите духовно хора от фината област, които жи-веят в този град, са извънредно щастливи - каза Учителят. -Всъщност, те наистина вярват, че са достигнали състоянието на най-висше блаженство."
„Със сигурност, те не могат да бъдат обвинявани за това си предположение - отвърнах аз. - Защото не помня да съм виждал някога нещо толкова красиво при моите предишни из-лизания в нивата на фината област."
„Повече от сигурно е, че си виждал тази красота- отговори Учителят. - И си бил свидетел на далеч по-красиви гледки. Но си забравил много от онова, които си изпитал преди. Все пак, това е най-висшата област, до която могат да достигнат множество напреднали мистици и йоги от земята; и тя е толкова обширна и внушава такова благоговение, че святите хора, които живеят тук, не могат да възприемат факта, че над това място се намират много по-висши и далеч по-красиви области. Ти виждаш, те не могат да възприемат или да схванат Бог, който е над Бог.
„Бог, който е над Бог! - извиках аз. - Тази фраза задвижва един дълбок спомен в паметта ми. По време на последното ми пребиваване във фината област, от един малък брой знаещи - които другите определяха като „умопобъркани" - беше пуснат слуха, че съществува Бог над Бог. Аз исках много подробно да изследвам тази идея; тя е една толкова необичайна концепция. Но бях разубеден относно това свое намерение.
„Е, добре, по-нататък ще изследваме твоята необикновена забележка - каза Учителят, като очите му шеговито проблясваха. - Но първо бих искал да се срещнеш с някого. Той се е спуснал от една по-висша област, за да могат такива като теб, искрено търсещи духовността, да се срещнат с него."
Вървяхме по светли улици, където играеха щастливи деца и където мъдри мъже и жени се усмихваха благославящо на всички, които преминаваха. След това Учителят ме заведе в малък двор и ние влязохме в скромна бяла сграда. Един слаб човек, който изглеждаше на не повече от тридесет години, стана от един стол и дълбоко се поклони на Учителя, на кое-то Учителят отговори по същия начин. Без въобще да чака каквото и да е представяне от страна на Учителя, човекът се обърна към мен и ме поздрави, докосвайки с ръка челото и сърцето си. Той помоли и двама ни да седнем, и преди да дочака това, посегна към стола си. Беше с тъмни пронизващи очи и имаше тялото на персиец. За мен беше очевидно, че той и Учителят се познават много добре един друг.
„В едно от моите въплъщавания на земята името ми беше Кусро - информира ме той. - Казвам ти това, защото зная за интереса ти към музиката. Бях приеман като поет-мистик и до известна степен като музикант. Аз измислих музикалния инструмент, известен като „ситар". Това беше един недодялан опит от моя страна да затворя музиката на духа в пред елите на физическия свят. Смятам този опит за неуспешен. Подобно на теб, Джеймс, аз изповядвах безразличие към цялата организирана религия. Бях атакуван от свещеничеството на онова време, защото те гледаха на мен като на „безбожник". Аз определено станах „безбожник" поради любовта си към Най-Висшия Бог. Не бих могъл да преглътна повърхностната религия на свещениците, дори да бях положил всички усилия от моя страна. Всяка клетка от тялото ми трептеше, излъчвайки любовта към Бог. Откровено казано, достигнах състоянието, в което въобще не ме интересуваше дали живея или съм мъртъв. Ти знаеш, че ние, влюбените във Върховния Бог, в действителност не изпитваме особено безпокойство относно евентуалното унищожаване на по-ниските вселени, защото нашата първостепенна цел е да продължаваме да опознаваме величието на нашия Възлюбен."