„Защо практикуващите йога не могат да достигнат пълно издигане над физическото съзнание посредством тези упражнения, които очевидно оживяват тези микрокосмически сило-ви центрове?" - попитах го аз.
„Защото такива практики са свързани с управляването на фините жизнени потоци на човешкия организъм, които йогите наричат „прани" - отвърна Кусро. - И затова всеки един резултат се постига единствено след дълъг и труден период на практикуване. И не е сигурно, че йогата ще достигне желания резултат, дори след упорита йогийска практика по време на целия живот. Освен това, тези фини жизнени потоци свършват в тази точка или това място, Града на Хилядолистния Лотос, защото праните са свързани единствено с фината физическа, фината етерна материя и материята на фината област. Но мистичният Път на Любовта, както добре знаеш, започва в най-висшия микрокосмически център в човека, мястото на душата, което се намира между и зад двете вежди. В много случаи последователят на този висш духовен път ще получи още по времето на своето посвещение същото просветляващо и издигащо изживяване, за което напредналият йога е работил продължително и упорито."
В този момент Кусро замълча и Учителят се изправи на краката си, като ме помоли да направя същото. Кусро стана от стола си и се поклони първо на Учителя, след това на мен. Учителят му отговори с поклон и аз почувствах непреодолимо желание да се хвърля в краката на двамата святи мъже. Улавяйки мисълта ми, Учителят ме спря. Поклоних се на благородния Кусро и след това излязох от неговото скромно жилище, следвайки Учителя. Вървяхме през някакви красиви цветни градини, на чиито морави щастливо играеха деца.
„Ти спомена, че вече си срещал схващането или концепцията за Бог, който е над Бог " - отбеляза Учителят, когато вървяхме по булевард, чиито бордюри бяха обсипани с ослепително бели цветя.
„Да, Учителю - отвърнах аз. - В миналото съм се опитвал да изследвам тази тема, когато пребивавах във фината област на нощната музика, но моите действия в тази посока бяха по-срещнати с донякъде негативна реакция. Толкова много хора се изплашиха от дълбоките въпроси, които поражда една такава концепция, че те потвърдиха пред мен обстоятелството, че самите са виждали Бог. Те възразиха, че понятието „Бог" е нещо окончателно и че това било всичко, което може да се каже по темата, защото над Него не съществувало нищо. Определено трябваше да призная, че най-голямата трудност беше да се приеме схващането за Бог, който съществува над Бог; но вие загатвате, че това наистина е така."
„Да, това е така с най-голяма категоричност - отвърна великият Учител, усмихвайки се благо на няколко деца, кои-то ни наблюдаваха с дружелюбно любопитство. - И за да можеш бързо и безопасно да преминеш останалата част от пътуването си, аз ще ти докажа защо съм уверен в това. Моra със сигурност да те уверя, мой приятелю, че Бог съществува над Бог и скоро ще провериш това за собствено удовлетворение."
„Добре, Учителю - казах аз. - Онези, които ме убедиха, че самите те са виждали Бог, обясняваха, че такова схващане е невъзможно, защото, аргументираха се те, как е възможно Бог да съществува над Бог? Очевидно това е възможно, защото вие ми казахте с най-голяма категоричност, че това е така и аз напълно вярвам в думите ви."
„В космическата схема на живота има множество божества - каза Учителят. - Едно от тези божества живее в този необикновен космически град. Ще забележиш, че градът се извива като огромен полумесец в околностите на една космическа планина от светлина и върху тази планина се намира дворецът на онзи, който управлява тази област. Много хора го смятат за върховното божество: за Самия Бог. И въпреки това той дори не е най-висшето божество в тази област, защото е подчинен на друг бог, чието висше владение е в причинната област, над това място. Всъщност, спрямо божеството, което управлява този космически град, богът на причинната област може да бъде определен като Бог, който е над Бог. И въпреки всичко, това не е така, защото той все пак е едно второстепенно божество - бог на вселените на ума и материята. Над причинната област има по-висши и по-духовни божества. Единствената цел на разпространяването на слуха относно дълбоката истина за Бог, който е над Бог, е да бъдат накарани хората да разберат, че те постоянно ще се завръщат в болката и страданието на физическия свят, докато не са придобили опитността за Бог, който съществува над Бог. Бог, който е над Бог, в крайна сметка е Безименният Един, Когото мистиците от трансхималайската школа с дълбоко разбиране са определили като „Онзи, за Когото нищо не може да бъде казано"."