И така аз, Джеймс, пристигнах в красивата област, чиято столица беше Градът на Хилядолистния Лотос. Моят Учи-тел ме отведе в едно училище за съзнателност, един храм на знанието, където умът ми осъзна, че съм прекарал в дълбок сън множество въплъщавания. Сега бях осведомен за съществуването на множество по-висши области във вътрешния космос. Станах свидетел на начина, по който знаещите, живеещи в този космически град, гледаха с най-голямо уважение, благоговение и трепет моя Учител, който във физическия свят беше просто облечен, с бял тюрбан и брада. Дори самият бог на тази област изказа почитта си към моя Учител. Разбира се, няма нищо чудно в това, че моят Учител заслужава да му се засвидетелстват такава почит, такова уважение и благоговение, защото той е принц на любовта. И там, където царува любовта, не може да има други царе. Любовта е началото и краят на всяко знание, и всеки истински Учител във всяка една епоха на човечеството от-крито е заявявал, че царството на любовта е най-висшата от всички области.
В Града на Хилядолистния Лотос срещнах мнозина, които във физическия свят са били напреднали йога-учители и мистици. Те бяха се издигнали до тази област посредством финото боравене с електронните етерни потоци на човешкия организъм, които са познати на Изток като „прани". Имаше също милиони пророци от по-висши и по-низши степени, заедно с въплъщения на по-незначителни божества и аскети, които буквално са „заседнали" безпомощно в тези привлекателни области. Ако не бъдат освободени от робството на второстепенния Бог от компетентен мистик-адепт от най-висшата степен, всички тези същества не ще могат да продължат към областите на чиста духовност. Както Учителят Кусро обясни преди това, те не могат да се издигат по-нататък чрез йогически методи или подобни мистични средства. Все пак, аз установих, че голямата част от онези, които срещнах тук, бяха съвсем доволни, че са се издигнали толкова нагоре. Но самият аз не можех да се задоволя с това достижение, защото далечните гледки отвъд и над космическия град притегляха с безкрайността си и вдъхваха благоговение, и бяха предизвикателство за моята душа. Щеше да бъде не-обикновено духовно приключение да се премине отвъд и над тези далечни гледки с милостта и ръководството на моя Учител. Това аз трябваше да направя.
Глава VII.
Космическият ум
ПО времето на краткия ми престой в Града на Хилядолистния Лотос аз започнах да забравям обстоятелствата на моето сегашното съществуване във физическия свят. Частичните припомняния проблясваха в паметта ми съвсем повърхностно. Този необикновен град със златните върхове на своите сгради и сияйните куполи, с фосфоресциращите величествени сфери, беше завладял моя дух с удивителната си красота. Когато напълно получих едно ново увеличаване на съзнателността в тази област, Учителят ми съобщи, че трябва да се издигна по-нататък.
„Когато се изкачиш над това място, ти ще установиш, че негативните сили, управлявани от Големия магьосник, са в пълната си сила. Машинациите на по-низшите адепти са нищо в сравнение с техните примамки. Помни, че постоянно ще бъда близо до теб, като те закрилям. И въпреки това, Джеймс, все още имаш свободната воля да избереш своята посока" - информира ме Учителят.
Чух гласа на Учителя като контрапункт на мелодията на звучащия огън, която ме теглеше нагоре. Пътувах и слушах едновременно. Неговите думи бяха като общ сбор на всички опитности, които бях преживял и едновременно с това съ-държаха мотивиращата сила на моето вътрешно пренасяне, която сега ме движеше напред и нагоре.
Преминах над едно издигащо се плато отвъд необикновения Град на Хилядолистния Лотос и изведнъж се изправих пред неописуемо красиви жени, облечени в пробляскващи пурпурни дрехи. Те започнаха да се въртят в кръг около мен, като се извиваха чувствено. С удивление установих, че една част от финото ми съзнание все пак откликваше - във въображението ми, но реалистично - на реакциите на сетивата. Една от жените се приближи по-близо до мен и аз можех да виждам тялото и през пурпурната мъгла на нейната дреха.