„Тя може да ти предложи най-невероятните изкушения" -прошепна в лявото ми ухо познатият глас на негативния адепт.
Жената продължаваше да стои пред мен, нейното тяло се поклащаше ритмично, докато нейните спътнички извършваха прелъстителни ритуали в рамките на външния кръг.
„Това е твоят истински дом, мой приятелю - продължаваше негативният адепт. - Тук сетивата са станали толкова фини и съвършени, че не можеш да си представиш неизразимите наслади на тази област, докато сам не ги изпиташ."
„Остани с нас - прошепна призоваващо жената - остани с нас. - Ти си моят любим за цялата вечност. В моята красива страна има толкова много прекрасни изживявания, които мо-жем да изпитаме заедно с теб."
Почувствах привличане към жената и нейните спътнични от фината област. Едно невероятно усещане за слабост се вля във финото ми тяло. И тогава внезапно си спомних значението и целта на пребиваването ми на това място.
„Махай се!" - изкрещях аз и след това произнесох паролите на силата. Жените изчезнаха в миг и ниският глас на негативния адепт повече не ме обезпокои. Сега нямаше нищо друго, освен простора на една огромна бяла пустота и една необятна тишина.
„Винаги се сещай д а използваш думите на силата при всички случаи като този, Джеймс" - прозвуча в моето дясно ухо мъдрото напомняне на Учителя. Той се прояви пред мен в своята лъчиста духовна форма от светлина и непоколебимо ме поведе отвъд бялата празнота към едно място на тъмнина.
„Сега да се издигнем над тъмните места на твоя ум - каза Учителят. - Върви напред и продължавай пътуването си!"
При тези думи аз почувствах моят дух да се завърта и заплита в яростните ветрове на моя ум. Постепенно тъмнина-та се разсея и Учителят ме поведе към „устата" на един извит тунел, една невероятно тясна пътека през една тъмна пещера в склона на една планина. Аз се втренчих нагоре: планината сякаш се издигаше в безкрайността. Вляво и вдясно от мен имаше привидно непроходими стени от могъща енергия. Зад мен беше въртящият се ураган от тъмнина.
„Как мога да премина?" - оплаках се безпомощно аз.
„Чувал си, че съществува път, който е сто пъти по-тесен от размера на синапено семе; който е десет пъти по-тесен от дебелината на най-фината паяжина?" - каза Учителят, като се усмихваше се надолу към мен.
Аз безмълвно кимнах.
„Е, добре, ето го - продължи той. - Може да се каже с най-голяма категоричност, че твоят ум, Джеймс, който чудато се бори като глупав слон, сам не би успял да осъществи влизане в този тунел. Но ако просто успокоиш хаотичните си мисли, аз мога да те преведа съвсем безопасно."
Успокоих ума си и открих, че преминавам през тъмен ту-нел с неопределена дължина. Пътят, по който извършвах новото си придвижване, се простираше напред и беше хоризонтален за известно разстояние, след това се спускаше в друго ужасяващо езеро от тъмнина. След едно дълго спускане по крива линия през тъмнината, аз отново се издигнах по една дълга пътека и след това се движех по един хоризонтален път. Внезапно моето зрение се възвърна и аз видях цялата електронна силова система, която поддържа космическата вселена на физическия и финия светове сякаш от другата страна на една завеса. Треперех от благоговение и страхопочитание.
„Джеймс премина отвъд Огледалото" - с топлина и хумор в гласа отбеляза Учителят. Той много пъти използваше цитати от литературата, които често бяха променяни заради дадения случай.
Сега се озовах в област, приличаща на укрепление, за коя-то вътрешното ми съзнание знаеше, че до известна степен я познавам отпреди. Чух дълбок трептящ тон, който наподобяваше пеенето на „Ом" на Изток. Почувствах завладяващото трептене на „Ом"-тона в цялото си същество. Бях обгарян открай докрай от пламъците на някаква огнена музика. По-гледнах съсредоточено над кулите на високите крепости и видях безкрайни облаци с цвета на червен пипер, през които „Ом"-тонът отекваше постоянно.
„Това е областта на Вселенския Ум - каза Учителят. -Сега ние наистина сме в умствения свят. Всеки - от второ-степенния Бог с неговата чиста умствена същност до индивидуалната душа - има тук свой собствен умствен план. Това е нивото на мисловното творение. В тази област ти наистина разбираш пълното значение на аксиомата: „каквото мислиш, това ставаш". Животът тук е далеч по-издигнат, по-приятен и по-богат от живота във фината или физическата области, но въпреки това си остава пълен с илюзия и заблуда. Цялата област е творението на един бог на умствена енергия; той е изявен от космическо умствено вещество и при тези обстоятелства не може да съдържа или вмества в себе си цялата духовна истина на живота. Въпреки това, както можеш да почувстваш в този момент, човек запазва някаква степен на съзнателност в паяжината на илюзията. Сега погледни под себе си и ще видиш величието на тази област.