„Предполагам, че това обяснява постоянните човешки гневни изблици, лудости и конфликти - бавно казах аз. - Ние сме разкъсвани от нашата двойствена природа."
„Това е съвсем вярно - отвърна Учителят. - Това е положе-нието на всички човешки същества. Ние сме духовни шизофреници от една по-висша степен. И нашите двойствени „същности" или „личности" започват от тази област - област-та на ума. Снабден сега с ум, духът има възможност да удовлетворява собствените си желания под различни форми за първи път. Именно от тази точка или от това място нататък духовността на човека започва да чезне и душата потъва в блатото на създадените от самата нея беди. Ето защо, въ-преки наличието на относително златни епохи в историята на физическия свят, никога не може да има каквото и да е съвършено или устойчиво, трайно щастие, докато е налице този неспокоен брачен съюз между духа и материята."
„Вие говорите за Градината на Еден, и за Адам и Ева -казах аз. - Кога на сцената се появява тази стара измамница, Змията? Какво е нейното място във всичко това?"
„Змията символизира интелектуалното знание - отвърна Учителят. - И нейният истински дом и място също е тук, в тази област на вселенския ум. Надарена със своята - подобна на змия - частица от вселенския ум, индивидуалната душа става обект на влиянията и внушенията на този ум. Що се отнася до нас, които сме от братството отвъд времето, ние уважаваме еднакво и двата пола в човешкото семейство, но тъй като жената - символизирана от Ева или Майя - представя материята в нейния брачен съюз с духа, логично е, че най-съблазнителното влияние в ума на мъжа трябва да бъде формата на жената. Това не прави жената по-незначителна или по-низшестояща от двамата, защото и двамата - мъжът и жената - са души, в еднаква степен уловени в световете на ума и материята. По своята същност те са духовни същества, и двамата равни един на друг, и двамата в еднаква степен уло-вени от негативните сили."
„Изглежда истината във вашите думи има за основа факта, че Змията първо се е обърнала към жената, както се казва в Библията - отбелязах аз. - Така ли е?"
„Това е само отчасти правилно - отвърна Учителят. - За-щото трябва да запомниш, че аз не правя оскърбителни сравнения между двата пола. Мъжът и жената са допълващи се същества; но символизмът, който обясних, може да бъде на-пълно разбран единствено на по-висшето умствено ниво на съзнание. Душата е отвъд и над пол и двойственост; такива разделения се случват единствено на по-ниските нива на изява. Забраненият плод, тъй привлекателен и за двамата -мъжа и жената - е просто един графичен символ на онова, което се е развило в крещящо удовлетворяване на собствените желания. В Библията е записано: „В деня, в който ядеш от него, ти със сигурност ще умреш". Човек постоянно развращава и отслабва сам себе си в мрачните и печални мъгли на материалността, като потъва към един по-нисък морален и материален статус. Той извращава истинската любов и истинския начин на живот заради по-силните, но преходни преживявания. Сами по себе си, нито сетивата са нещо лошо, нито пък сетивното оценяване на красивото и истинското. Именно извращаването на инструментите за възприятие -които ние познаваме като сетива - в проводници единствено на похот, е онова, което съставлява истинската смърт. И тази смърт е продължаващото загубване на съзнателност у човека за неговата истинска същност. Учителите от ранните периоди на човешката раса са предупреждавали човека да не извършва тази фатална грешка. Той е направил избора да не обръща внимание на предупреждението и историята показва неговото постоянно незачитане на предупреждението. Така той е бил изгонен от онзи рай, на който е трябвало да се наслаждава."
Отдъхнахме за кратко време на брега на едно безкрайно езеро, чиято святкаща повърхност изглеждаше сияйна и въпреки това беше като полиран кристал. След кратко мълча-ние Учителят отново даде знак, че трябва да продължим нашето пътуване.
„Толкова много неща ти се случиха, Джеймс, откакто излезе от физическия свят през сияйното синьо око на цветния пентаграм - каза той. - Но много повече ще е онова, което ще научиш преди да бъде достигната крайната цел на това пътуване."