Дълбоките тонове на барабана на причинната област ни придружаваха, докато бързо преминахме през необикновено-то езеро и над величествени планини и искрящи долини с чудни цветя. Видях под себе си величествени градини, където трептящи цветя бяха подредени в симетричните шарки на една симфония от цвят и звук. През тази област в изобилие струяха лъчисти реки и канали с етерен нектар. Прекосих един океан от нещо, което изглеждаше като блещукащи диаманти и Учителят обясни, че сега скоростта на нашето из-дигане ще се увеличи.
„Тази област на ума е известна още на мистиците-адепти като „Областта на Трите Космически Планини" - информира ме той. - И сега ти ще видиш причината за това наименование."
Преди да завърши изречението си, аз неочаквано видях пред мен три невероятни планини от светлина, „украсени" с блясъка на полирана мед.
„Всички мистици-адепти познават тези три космически планини - обясни Учителят. - Учителят Кусро, когото ти имаше привилегията да срещнеш в Града на Хилядолистния Ло-тос, дава указания на новите щастливци в един необикновен храм на знанието, който е разположен в средната част на средната планина. Сега можеш да видиш защо древните мъдреци от Северна Индия и Тибет са предпочели да медитират върху вътрешната природа на творението, насочвайки вниманието си върху заснежените върхове на Хималаите. Тези мъдреци са разбирали значението на трите планини и в действителност те са дали наименованията на трите космически планини в съответствие с трите свещени планини в Хималаите: „Мер", „Сумер" и „Кайлаш"."
„Това е толкова невероятно! - извиках аз. - Неговото великолепие e съвсем неописуемо."
„Първото ти определение беше най-подходящо - сухо каза Учителят. - Онова, което изглежда невероятно е фактът, че в тази приличаща на крепост област под тези три космически планини, накрая са проверявани и съдени онези, които населяват по-ниските светове. Много малък брой души, у кои-то не са откривани желания, са изпращани да изучават необикновените и удивителни свръхкосмически области. Някои привилигировани души, които са имали добрата съдба да срещнат жив Учител във физическия свят, в крайна сметка ще достигнат Жилището на Любовта, сияйния център на всичко създадено и несъздадено. Обитаващите тази област са неизразимо щастливи, но въпреки това накрая по-голя-мата част от тях ще трябва отново да се родят във физическата вселена след един дълъг престой тук. Така че, те не са безсмъртни като освободените души в чисто духовните области, но живеят в една неизмеримо по-обширна скала на времето от съществата във финия и физическия светове. Тази област се управлява от един по-висш аспект на негативната сила, известен в ученията от Изтока като „Махакал"."
Спуснахме се в подножието на средната планина и се разхождахме в друг град, приличащ на крепост. В него сияйните същества, които Учителят беше определил като „Адепти от Училището на Тона", даваха указания на онези свои последователи, които бяха достигнали тази лъчиста област. На това място „Ом"-тонът беше в най-голямата си пълнота и великолепие, и сега изглеждаше така, сякаш той се излъчваше от една река от светлина, която струеше през сливащите се долини на трите космически планини. Това беше една музика, едновременно очарователна и динамична.
Веднъж бях попитал Учителя как биха могли да бъдат приключени кармичните дългове на човека или да бъдат на-правени те недействителни, освен чрез страданието в продължителния и очевидно безкраен цикъл на раждания и прераждания. Сега осъзнах, че част от неговия отговор се на-мира в този район на крепостите в областта на ума. На физическо ниво изглежда така: веднага, щом човек е изплатил грешките и греховете от миналото, той сам си създава нова карма и справедливият закон на действие и противодействие трябва да вземе своята такса. Второстепенният Бог ръководи върховния съд на причинната, фината и физическата вселени; той е Богът на Карма и само едно въплъщение12 може да има силата да промени неговите решения с цел да освободи една душа от цикъла на раждане и смърт. Такова въплъщение е мистичният адепт от най-висша степен, който може да кори-гира определени решения на Бога на Карма. Щом веднъж такъв мистичен адепт е приел един търсещ духовността под своя закрила, този търсещ е освободен от робството на второстепенния Бог, който управлява негативната сила. Кармичните дългове на търсещия духовността, някои от които се унищожават по време на посвещението в Науката за Чуващия си Жизнен Поток, са унищожавани посредством милостта на мистичния адепт.
Посредством милостта на моя Учител аз можах да премина, описвайки кръгове, през целия необятен космос на причинните области, като мелодията на космическия бара-бан звучеше навсякъде около мен. Сега аз съзнателно схванах важността на космическия звук, който беше създал цялото творение. Издигнах се през една трептяща звездна пъ-тека, придвижвайки се бързо напред и нагоре, като пред мен се появяваха и изчезваха безброй слънца, луни и звезди. Не съществуват думи, които да опишат това преживяване, за-щото сега аз в цялост осъзнах пълното си отделяне от по-ниските вселени на материалността и от езиците на физическия свят. Мога да заявя, ограничаван от човешкия език, че тази величествена област е нивото на Вселенския Ум, посредством който Върховният Бог е създал всичките космически вселени. Обаче, както беше обяснил моят Учи-тел, Върховният Бог не е този Вселенски Ум, въпреки противоположните твърдения на множество съвременни мета-физици и мистици. Вселенският Ум е една проекция на во-лята на Върховния Бог, за да изяви част от Себе Си в Своето творение. Самият човек също „твори" чрез посредничеството на своя ум, защото той е направен „по образ и подобие на своя Създател". Но човекът също не е своя ум. Човекът е жива душа, една духовна същност, която е същността на Бог и при пътуването си нагоре аз видях, че човешкият ум стои все пак далеч по-долу „на стълбата" на вътрешния космос от духовните аспекти на всяко едно човешко същество, въпреки удивителните функции и съзидателност на ума.