Щом се спуснах в тази област, аз чух гласа на Учителя: „Ти пристигна на истинското място за поклонение, доколкото това е свързано с най-значителните религии. Тук ще чуеш музиката на мистичната сила, изразена в тонове и мелодии с най-фината и нежна красота. Именно тук душата получава своето пречистващо кръщение."
Слушах внимателно и сега в моето съзнание проникваха мелодии и хармонии, които до известна степен напомняха най-изящните композиции за струнни инструменти, които някога бях чувал във физическия свят. Обаче едно такова сравнение е съвсем неподходящо, защото сега изпитвах радост от Непрестанната Музика, тази небесна мелодия, която звучи без прекъсване във високите нива на космическата вселена. Пред себе си, при сливането на три необикновени реки от светлина, аз видях едно обширно пробляскващо езеро. Стоях пред него, онемял от учудване.
„Това е космическото Езеро на Пречистването - информира ме Учителят. - Грехът е изгарян на нивото на ума, подобно на сухите листа в горските клади на есен. Но самото петно на греха се отмива тук и поради тази причина това място е наричано от всички мистични адепти истинското място за поклонение. Именно това духовно езеро се намира и във вярващия, и в невярващия (атеиста). То е космическият духовен център, където търсещата душа може да бъде изчистена от тъмното петно на всичките й грехове в миналото. Много малко на брой религии от света водят началото си от свръхпричинната област; те обаче са изключение от общото правило, защото, както ти добре знаеш, повечето от социалните вярвания са произлязли от областта на ума, като тяхно най-висше божество е второстепенният Бог под различни наименования. Мистиците и последователите, които се издигат до това най-пречистено ниво на умствено-духовна енергия, са наистина голяма рядкост. Тук духът е смесен с най-фината форма на умствената материя. Това е олтарът на святостта, сине мой, защото ако се окъпеш в тези води, ти със сигурност ще станеш безсмъртен. Ще станеш едно съвършено чисто духовно същество, сияещо с блясъка на дванадесет слънца."
Учителят ме остави сам и аз мислех върху думите му с дълбоко внимание, застанал на брега на космическото Езеро на Пречистването, където сега се сливаха трите реки от светлина, любов и сила, за да поддържат в съществуване тази вселена от вселени. Аз знаех, че душата ще се издигне над своите причинна, фина и физическа обвивки, след като се окъпе в езерото на духовността и че по този начин ще из-губи негативните и предизвикващи упадък качества на трите по-ниски области на ума и материята. Душата щеше да вкуси неизразимо сладостния нектар на Непрестанната Музика и напълно да вникне в истинската природа на творението.
Учителят ми разкри тайната на общата вселена и тайната на моето малко „аз", всички увити в едно, и аз се отнесох към този факт с най-дълбока благодарност. И така, сега аз знаех, че всички мои земни познати и хора, които ме обичат, приятели и врагове, непознати и роднини, винаги са били едно. Всички ние сме святите жертви на космическата любов, защото във вселената любовта е опиянението на живота. Всички ние сме слепени заедно със същата любяща материя на живота от единия до другия край на обширните пространства на космическата вселена.
Опиянението на любовта притегля всички същества в обсега на своята всеобхватна сила. Освобождаването на истинската същност на човека посредством любовта не е една неозначаваща нищо абстракция; то е едно динамично и съзнателно оживяване на вътрешните енергии на човека, на същността на неговото истинско „аз". В любовта отказването от „аз"-а изисква умът да стане ясен, прозрачен и чист като полирано огледало, почистен от петната на грешките и злото.
В космическата вселена съществува „аз" и „не-аз". „Аз" и „не-аз" изпитват горчивина и сладост, отблъскване и любезност, огорчение и доволство, тревога и благоденствие, болка и удоволствие, неудовлетворение и удовлетворение, безсилие и задоволство. В конвулсии и спазми, ние напредваме заедно към нашата крайна цел - в тази двойственост, която накрая е единение. И ние вървим по един дълъг и уморителен път в продължение на епохи през смъртния изход на физическия свят, опитвайки се упорито да разберем значението и целта на тази постоянна процесия от същности през времето и вечността - подобно на риба, която скита в космическия океан. И Бог, който е над Бог, Най-Висшият Бог и крайната реалност, съществува извън време и пространство, извън всички Големи Епохи и Големи Унищожения. Беше толкова лесно да се схванат тези истини, когато стоиш на сияйния бряг на удивителното Езеро на Пречистването.