Глава IX.
Истинското същество
ЩОМ навлязохме във Въртящата се Област, Учителят ме придружи по високия сияен път над водовъртежа от духовна сила, известен като тунела Хансни. След това се плъзнахме леко и плавно върху крилата на Непрестанната Музика в тунела Рукмини, където почувствах усилването на виждането и чуването, за които беше говорил Учителят. Излъчването на духовна енергия от една огромна трептяща структура, оформена по невероятен начин като космическо лице, попадна в обсега на моето духовно виждане и духовно чуване. И сега тези вътрешни сили за виждане и чуване достигнаха пределните възможности на всички свои качества. Почувствах как вълна на най-неизразим покой заля глъбините на моята душа.
„Тази област ще бъде нашето последно спиране преди да влезем в Жилището на Любовта, нашия истински дом -каза Учителят. - Трябва да разбереш, че дори в тази висша духовна област, Въртящата се Област, има примес на фина и много пречистена материя. Този примес е много, много по-малък в сравнение с количеството примес в областите под тази, но това означава, че дори това ниво на съзнание не е вечно жилище за освободени души. Тази област също ще бъде в обсега на суперкосмическото или голямото космическо унищожение, което най-накрая ще дойде."
Изкачихме се на едно обширно плато, което явно беше напълно заобградено от високи планини и след това се на-сочихме напред по един тесен бял път по хребета на една планинска верига. Вляво от мен видях кристални дворци, които изглеждаха като направени от стъклени перли, чиито най-горни етажи бяха оформени с рубини и обсипани с изумруди и диаманти. Вдясно от мен, в етерни синьозлатни мъгли, плуваха сияйни космически острови с неизмерима красота. Навсякъде около мен чувах музиката на небесна флейта. Тази омайна мелодия сякаш струеше от върха на най-високата планина в планинската верига, а над тази планина силно светеше огромно слънце с трептяща синьобяла светлина, която заслепяваше духовното ми виждане.
„Маулана Руми, необикновеният суфи-мистичен поет, е писал за жалните и тъжни звуци на флейтата, свирени на върха на една планина - отбеляза Учителят. - Тази мелодия на флейта разказва за отделянето на душата от нейния истински източник. Забелязах, че си погълнат от тази възвишена музика на сферите, която е същата музика, звучала в просветленото съзнание на могъщия Руми".
Учителят направи пауза и се придвижи през платото.
„Сега насочи поглед през средната част на платото и ще се изправиш срещу двореца на бога на тази област, който живее в един град от космическа светлина - продължи той. - Тези висящи маяци или сигнални огньове, които изглеждат като окачени във въздуха над центъра на града, са етерни бисери, които образуват покрива на двореца. Ще направим кратък престой в този храм на любовта и знанието."
Престоят ми в столицата на Въртящата се Област, като гост в святия дворец на знанието и светлината, беше най-невероятното преживяване на удивление, истина и сияйна радост, което бях имал дотогава. Синьозлатните същества, които живееха в това свято убежище, „поглъщаха" тоналния елексир на звучащата светлина като своя храна; и самите те бяха живи маяци - сигнални огньове на знанието, любовта, светлината и силата. Въпреки това, както беше ме информирал моят Учител, Въртящата се Област и всичките области под нея - надпричинната и причинната, фино-умствената и физическата - накрая трябва да преминат през унищожение. Унищоженията със сравнително или относително чест характер и кратка продължителност се простират до върха на при-чинната област, докато неизмеримо по-продължителните и далеч по-рядко случващите се Големи Унищожения се разширяват през надпричинната област на космическото Езеро на Пречистването във висшето царство на Въртящата се Област.
И така, издигащата се душа трябва да пътува още по-на-горе, за да достигне истинско духовно освобождение; защото единствено Жилището на Любовта, петата вътрешна област над нивото на физическата вселена, не е засягана от множеството големи или малки космически унищожения. Имен-но Жилището на Любовта е началото на общото царство на истинската духовност; и именно Жилището на Любовта е истинският дом на всяка една душа и на всяка човешка душа.
Аз обаче не желаех да напусна величественото царство на Въртящата се Област и Учителят трябваше да ме застави да продължа пътуването в по-висшите нива от светлина. И така, след кратък престой в двореца на знанието, ние се издигнахме през небето на Въртящата се Област, над пробляскващите покриви на величествения град, които искряха в синьобелите лъчисти тонове на слънцето в центъра. Щом се придвижихме напред, звукът на флейтата се отдалечи и аз съсредоточено гледах с копнеж назад към грандиозните космически защитни обвивки, през които бяхме пътували.