„Не, сине мой - отвърна той нежно. - Най-Висшият Бог няма форма и въпреки това Той има всякаква форма. Бог, Който е над Бог присъства във всички форми и във всички области. Аз съм онзи, когото ти разпозна като пратеника на Безименния Един, първоначалния и едновременно окончателния Бог, Който е над Бог, за Когото нищо не може да бъде казано. Моята форма ще служи да съсредоточиш способностите си за истинско духовно виждане върху Онова, което в крайна сметка няма форма. Над това царство е по-висшето духовно ниво на Невидимата Област; а над нея е Недостъпната Област; и най-накрая е най-висшата от всички духовни области, Безименната Област. Когато се напоиш с моя свят образ, ти ще бъдеш подтикнат да изпиташ удивлението от Невидимата Област и ще разбереш нейните тайни. От-там ще продължиш към Недостъпната Област, където ще разбереш нейните тайни. Относно сиянието на боговете на тези области - мога да говоря единствено за светлина от порядъка на милиарди слънца. Какво би означавало това за теб, когато вече си убеден, че си изпитал тук първоначалната и едновременно окончателна музика? Какво може да се каже за областта на Безименния Един? Той е Изцяло Любов. Именно на това ниво се дава окончателното разбиране."
Истинското Същество направи пауза и аз попих музиката на Неговия свят образ. След това Той изговори следните думи:
„Е, добре, на теб, който си известен като Джеймс, ти пред-стои да научиш още тайни, да изследваш още светове. С тази сила на любовта, която е единствената сила на Бог, Който е над Бог, аз отново ще ти помогна да се издигнеш по най-висшите пътища на духовността. Но първо трябва да се завърнеш на земята, защото имаш много недовършена работа там. Страхувам се, че за теб никога вече не ще бъде възможно да се държиш отново по съвсем същия начин в едно материално съществуване; но трябва да покажеш желание да живееш един здравомислещ, нормален и балансиран живот, докато силата на живота все още пулсира във вените на физическото ти тяло. Имаш още много дихания, преди да предприемеш последното пътуване към Жилището на Любовта. Трябва да изпълниш своята земна съдба и трябва да помниш това винаги."
Истинското Същество направи пауза и ме благослови с усмивка на любов.
„Трябва ли да предприема това дълго пътуване обратно към земния свят?" - попитах тихо аз и духовното ми същество, моята душа, плахо потрепери.
„Това привидно дълго и трудно пътуване е нищо - отвърна Върховното Същество. - Ще се завърнеш в миг във физическото или тленното си тяло. В тази област не съществуват време и пространство; и дори на земята нивата на небесата (небесните области) са навсякъде около теб. Човек само трябва съзнателно да схване тази проста истина и след това ще бъде свободен. Духовната съзнателност е едновременно причината и апогеят на духовната еволюция, и нейната истинска природа е отвъд думите. Думите са просто символи, плод на човешкото схващане и представа, но духовността е едно състояние на вечна красота, в което няма думи и време. Онзи, който е достигнал това състояние на съзнание, наистина знае, че той е свободен дух, тъй като в действителност той наистина е Бог. Той живее във вечните области на духовната освободеност, защото е една освободена душа. Той се е из-дигнал в своя Истински Дом върху небесната симфония на спасението. Това е истинският рай, където свободата и любовта царуват вечно. Джеймс, мой скъпи приятелю, върни се в онази точка, откъдето започна своето пътуване. Трябва да изпълниш задачата, която е била определена за теб. И ти с радост отново ще се завърнеш в Жилището на Любовта."
Глава X.
Епилог
И аз, Джеймс, се пробудих след дългия си сън на съществуването във физическия свят; сън, който беше продължителното забравяне на духа, траяло толкова дълго. И аз желаех освобождение сега, както то наистина съществува. Душата ми се спусна в линия от стегнат огън, една черта от звучащо злато, и отново - във формата на трептящ език от изобилен пламък - прониза мрачните мъгли, заобикалящи физическия свят.
Сега аз напълно разбрах, че вътре във всички същества е пламенният и вечен дух на любовта, който прави цялото човечество да бъде Бог и да е част от Бог. Когато Учителят ми дари мантия от светлина, той ми обясни значението на своя духовен дар със следните думи: „Ти, Джеймс, вдигаше твърде много шум в света. Сега бъди внимателен. Трябва да мълчиш, когато се завърнеш в по-ниските области, защото си бил поставен на път, който не е за бъбривите и ти вече си говорил твърде много. Това е пътят, на който човек трябва да се слее с любовта и да стане самата любов. Имай търпение в сърцето си, защото докато не принесеш в жертва на този път стария си живот, ти не можеш да пътуваш по златната магистрала към Жилището на Любовта."