„Ти си непостоянен в своите опити да Го достигнеш - отвърна святият човек - а и усилията ти са слаби и некоординирани. Въпреки това, на челото ти е написано, че ще срещнеш живия духовен адепт на сегашното време. Ти ще съзреш своя Възлюбен Приятел в молитвите си и в медитациите си. Ти ще Го срещнеш и вътре, и навън. След това трябва да живееш, като Го помниш и Го помни както вътрешно, така и външно. Не прави никого другиго партньор в обожаването на Възлюбения, защото Бог е Единствен и няма втори. Освен това трябва да отбягваш опасните и забранени6 психични и окултни практики, които винаги са изпълнени с опасности. Винаги помни, че човек не е животинската същност. Неговото физическо тяло е едно временно превозно средство за неговата вечна душа. Бог е вечната любов и душата е искра от вечната любов. При тези обстоятелства качествата на Бог са качествата на човека, който не е тленното тяло, а безсмъртната душа."
„Труден ли е този път?" - попитах колебливо аз.
„Той може да бъде труден, ако твоето внимание е на по-грешното място - отговори святият човек. - Ако постоянно съсредоточаваш вниманието си надолу в многобройните качества от света, ти ще се отъждествиш с материята. Но ако съсредоточаваш гледната точка на своята любов постоянно нагоре към Съществото на Бог, накрая ти ще се слееш с всеобхватната любов на Най-Висшия Бог. Любовта е едно вродено качество на човешкото сърце; и именно чрез любовта се разбират най-могъщите истини на цялото творение."
„Но любовта сякаш има толкова много лица" - казах аз.
„Наистина, любовта носи много облекла - отвърна персийският мистик. - Любовта е част от пъстротата на самия живот. Любовта и животът са неразделими; без съзидателния и притегателен елемент на любовта, животът не би съществувал. Душата на любовта е приемала множество форми, преди да стане човешко същество. Всички ние живеем в необятната вселена, но във всички наши различни раждания носим раз-лични облекла. Понякога сме се въплъщавали като един вид живот, понякога като друг, но всички ние сме част от същия велик Създател. Накрая достигаме короната на живота - да сме човешко същество; и любовта има своето място в ума и сърцето на всяко човешко същество, но често е извращавана в постоянно желание за светски неща. Когато такова желание „се появи на сцената", истинската любов си отива."
„Тогава трябва ли да обичаме така наречените „по-висши неща от живота"? - попитах го аз. - Трябва да призная, че такива религиозни наставления често са ме обърквали."
„Имаш основание за това, сине мой - отвърна святият човек. - Мнозина лицемерни, престорено набожни хора, съсредочават гледната точка на своята любов върху отвлечени цели и мъгляви идеи, претендирайки, че са се издигнали над похотливите си привързаности към плътските неща; но те също са уловени в капана на илюзията, защото истински влюбен е онзи, който е влюбен в Най-Висшия Бог и в Неговото живо въплъщение. Стремежът към материални богатства е преходен, неустойчив и накрая не носи награда; стремежът към абстрактни цели ни носи донякъде временна полза, но в крайна сметка ползата е незначителна, защото единствено онзи, който търси истината, може да върви напред по един постоянен път на любов. Най-чистото желание - желанието, кое-то винаги носи награда - е любовта към Най-Висшия Бог."
„Какво би казал за любовта между мъжа и жената, когато такава любов е вярна и истинска?" - попитах аз.
„Любовта между половете е красиво и естествено нещо -отвърна той. - Но изразът на такава любов трябва да бъде регулиран от милосърдие, състрадание и уважение; той не трябва да бъде използван като извинение за необуздана и животинска похот. Любовта между мъжа и жената, наистина споделена, може да стане основа за една всеобхватна любов, за една любов към всичко. Вярно е казано, че любовта започва в плътта и завършва в духа. Живот, който е преминал без любов, със сигурност е един безполезен живот, за-щото любовта е най-могъщия еликсир на сърцето. Най-истинската любов не е определяна от степента на преданост към специални обстоятелства, свързани с един човек; или към специфични действия, изпълнявани от един човек; или към качествата на един човек. Качествата на всяко човешко същество са резултат от неговата собствена природа и те произтичат от действия в миналото, които може да нямат много общо с любовта. А най-висшата форма на любовта не зависи от материално обстоятелство, действие или качество; тя не е създавана от тези качества и затова тя не изчезва, когато тези качества изчезнат. Духовната любов не зависи нито от качеството, нито от действията на нейния обект, нито от неговата преходна природа. Тъй както душата се издига над време и пространство, над раждане и смърт, така и най-висшата форма на любов се издига над всички тези неща."