Междувременно под тези погледи с Фрунзе ставаше нещо лошо. Като се страхуваше да не се изложи, той се опита под прикритието на една папка с документи да извади от джоба си и да глътне поредната таблетка, но се отказа, обърна се към Шкирятов и попита:
— Къде е Сталин?
— Шкирятов15 — пази, Боже, от белязан човек — целият се наклони към Фрунзе, очите му се опитваха да влязат под кожата на командващия армия, широкото му лице изразяваше невероятен фалш, което правеше още по-забележима природната му асиметрия.
— Другарят Сталин помоли да бъде извинен. Точно приключва с приема на кантонската делегация.
Фрунзе усети болка, напомняща му септемврийския пристъп в Крим. Беше незначителна, но страхът, че ще бъде последвана от по-силна, че ще се изложи пред Политбюро, а и нещо повече — това сякаш изведнъж изкристализира: че ще позволи да бъде закаран „под ножа“, като че ли изби почвата изпод краката му, геометрията на света стремително започна да губи очертания. Опита се да се хване за политически мотивирано недоумение.
— Странно. Струва ми се, че Уншлихт вече обсъди всички въпроси с генералисимус Ху Хан мин…
Шкирятов бързо му подаде чаша вода:
— Какво ти е, Михаил Василиевич?
Фрунзе не забеляза знака на Риков към другите участници в съвещанието — оставете го на мира. Не осъзнаваше много ясно, че според предварително утвърдения дневен ред пръв започна да говори Тухачевски.
Трябваше да се обсъди рожбата на Фрунзе — военната реформа, с която се гордееше повече от щурма на Перекоп. Според нея РККА, въпреки че се съкращаваше с 560 000 души, ставаше два пъти по-мощна и три пъти по-професионална. Въвеждаше се смесено кадрово и териториално управление, предвиждаше се закон за задължителна военна служба, установяваше се и дългоочакваното единоначалие, тоест изместваха се политкомисарите, постоянни източници на демагогия и неразбории. Военната реформа окончателно премахваше партизанщината, поставяше основата на несъкрушимите бойни сили на СССР.
Главата на Фрунзе тупна на масата със странен неодушевен звук, накарал да трепне целият могъщ съвет. Веднага стана и се опита да излезе, но на половината път към вратата се олюля, притискайки кърпа до устата си. Тя почервеня и народният комисар по военните и морските дела се свлече на килима.
Курсантите от охраната, явно все още не напълно обучени как да постъпват при такива обстоятелства, се защураха из залата — кой към тялото, кой към прозореца, кой към телефона, но веднага, тоест почти незабавно, се появи отряд санитари с носилка. Трудно е да се каже дали тя беше съставна част от „медицинското осигуряване“ на заседанията на Политбюро или я бяха доставили специално за този ден.
В създалата се паника дори страничният внимателен наблюдател би могъл да се обърка и да не забележи повече от странните погледи, които си разменяха някои от участващите в съвещанието. Впрочем скоро би го върнал към действителността трагичният възглас на Ворошилов:
— Крим не помогна на Михаил!
Тогава сред възникналото около лежащото тяло съвсем театрално суетене (всеки двор, особено в период на междуцарствие, напомня театър и Кремъл не беше изключение) наблюдателят би дочул отровния шепот на Зиновиев:
— Затова пък помогна на Йосиф…
Трудно е да се каже дали тази фраза стигна до всички присъстващи, но няма съмнение, че бе стигнала до Сталин. Той се появи незабелязано, влизайки през малка, сливаща се със стената врата, и беззвучно мина през залата с меките си кавказки ботуши, заобиколи масата и по особен начин мина покрай Зиновиев — в този момент той изпита усещането, че покрай него минава дебнещ котарак — и се приближи към носилката.
В този момент правеха на Фрунзе камфорова инжекция. Той дойде на себе си и тихо простена: „Това са нерви, нерви…“ Вдигнаха носилката. Сталин докосна с длан рамото на народния комисар.
— Трябва да се извикат най-добрите медици — произнесе той. — Бурденко, Рагозин, Градов… Партията не може да си позволи да загуби такъв син.
Лев е прав, мислеше Зиновиев, този човек произнася само фрази, които поне с милиметър го издигат над всички нас.
Сталин отиде до масата и седна на мястото си и то, едно от многото, кой знае защо, неочаквано се оказа център на овалната маса. Дали пак по законите на драмата, както появилият се в повратен момент герой, дали по други причини вцепенилите се членове на Политбюро и правителството гледаха точно Сталин. Беше очевидно, че при всички двусмислени приказки около болестта на Фрунзе рухването на могъщия пълководец бе довяло под сводовете на Кремъл мотив на съдбовност и мъгла като че ли бяха прелетели валкирии.