Никита говореше отривисто, сякаш изтегляше книжна лента от телеграфен апарат. Професорът вече се обличаше, когато неочаквано си помисли, че събитията бяха ограбили сина му и самия него: изчезнала бе така и непоявилата се ранна младост на неговия първороден, всичките очарователни глупотевини, които се предвкусват в семейството, а после се обсъждат сериозно като важни световни произшествия. От юношеството направо прекрачи в проклетите събития и с него вече можеше да се говори само сериозно.
— Надявам се, че ти ще останеш с майка си?
— Да, да.
Никой от гостите — още по-малко виновницата за тържеството — не се учуди на внезапното напускане на домакина, съпроводен от „офицера красавец“. Често викаха знаменития хирург в най-неподходящи моменти. Само тук-там се разнесе шепот, някой горе викна, но скоро всичко бе изместено от мощния аромат на печеното агнешко със специални подправки.
— На рентгеновите снимки, господа, тоест, извинете, друга… с една дума, уважаеми колеги, разбира се, виждаме ясен „ефект на ниша“ в стената на дуоденума, но са налице основания да се предполага, че имаме работа с интензивен процес на затваряне, ако не и със зараснала язва. Колкото до кръвоизливите напоследък, струва ми се, че са били последица от повърхностни язвички по стената на стомаха вследствие на стар възпалителен процес. Такова впечатление добих при палпирането, а на пръстите си, гос… извинете, колеги, вярвам повече, отколкото на лъчите на Рьонтген — старият професор Ланг се закашля, преди да довърши фразата, но все пак я приключи с думите: — … господа и другари!
Големият кабинет в административната сграда на Солдатьонковската болница беше пълен. Председателстваше, всъщност седеше в средата до рентгеновите снимки, главният лекар на Военната болница Рагозин. Смяташе се, че най-добре от всички познава високопоставения болен, тъй като отговаряше за него през последните няколко месеца и го придружаваше при неотдавнашното му пътуване до Крим. На това събиране дори на Рагозин му беше трудно да свири първа цигулка: имаше не по-малко от дузина светила от първа величина — Греков, Мартинов, Плетньов, Бурденко, Обросов, Ланг, току-що пристигна Градов, очакваше се знаменитият казански професор Вишневски…
На консилиума присъстваха и няколко лица, които макар и да бяха облечени с бели престилки, явно нямаха пряко отношение към медицината. Извънредно сериозни и напрегнати, те седяха в ъгъла, вникваха във всяка дума, но мълчаха, като само с присъствието си даваха да се разбере, че се обсъжда нещо с изключителна държавна важност.
„Ланг е прав — помисли си Градов, като поемаше от Рагозин папката с лекарските наблюдения и резултатите от изследванията, — тук има както господа, така и явни другари.“
— И какъв е изводът ви, Георгий Фьодорович? — попита Рагозин. — Трябва ли да прибегнем до радикална намеса?
Ланг неясно защо се обливаше в пот, избиваха му петна, постоянно вадеше вече напоена по краищата носна кърпа.
— В моята клиника, драги мои, такива нещица ги лекувам с диета и минерална вода. Обикновено болните…
— Можем ли обаче да рискуваме?! — прекъсна го Рагозин. — Това не е обикновен болен!
— Не ме прекъсвайте! — неочаквано избухна възпълният Ланг и тупна с длан по масата. — За мен всички болни са обикновени!
— Може ли да прегледам народния комисар? — попита Борис Никитич шепнешком доктор Очкин.
Докато вървяха по коридора, непрекъснато ги следваше командирът на полк Вуйнович. До вратите към стълбището стояха червеноармейци. В кабинета до стаята на болния професор Градов забеляза висящия на закачалка шинел на народния комисар по военните и морските дела с четири ромба на петлиците и голяма звезда на ръкава.
През това време в Серебряни Бор се наблюдаваше един от парадоксите на революцията: танцът чарлстон, гвоздеят на сезона, който възхищаваше буржоазните „отживелици“ и възмущаваше прогресивната младеж.
— За какъв дявол ви е тая декадентщина? — заяви приятелят на Нина, юнакът от Марина Рошча Семьон Стройло. — Капиталистите са измислили тази друсня, за да прокарват по-лесно пъдпъдъците и ананасите18, а за пролетариата няма никаква полза.
— Ама там точно пролетариатът играе чарлстон — вметна неотдавнашният пътешественик Пулково, минал от Оксфорд през половин Европа. — Момчета и момичета от низините, че и всеки, когото не го мързи.
— Западни дивотии — махна дори с известен аристократизъм с яката си длан Стройло.
18
Намек за четиристишието на Маяковски: „Ешь ананасы, рябчиков жуй, день твой последний приходит, буржуй!“ — Бел.пр.