Утрото ги завари в околностите на парка на Тимирязевската селскостопанска академия, на Инвалидния пазар. Смееха се и пиеха квас, когато неочаквано от стълба захриптя радиоточката. През пращенето най-сетне проби: „До гражданите на Съветския съюз…“. Последваха някакви какофонични шумове, постепенно оформящи се в траурната мелодия „Гибелта на боговете“ на Вагнер. Най-после започна четенето:
„… Обръщение на ЦК на РКП(б)… До всички членове на партията, до всички работници и селяни…
… Неведнъж и дваж другарят Фрунзе избягваше смъртната опасност. Неведнъж и дваж смъртта вдигаше над него смъртоносната си коса. Той излезе невредим от героичните битки на Гражданската война и отдаде цялата си кипяща енергия, целия си съзидателен размах на създаването на нашата победоносна Червена армия…
… Но днес побелелият боец ни напусна завинаги… Умря големият революционер комунист… Умря нашият славен боен другар…“
— Кириле! — закрещя Нина на брат си. — По-бързо! Ето го трамвая! Бързо вкъщи! Вкъщи!
Винаги, при всички съдбовни поврати Градови най-напред се стремяха към къщи, да се съберат заедно. Едва по-късно, през тридесетте, къщата започна да им се струва не крепост, а капан.
Борис Никитич стоеше на площадката пред хирургическия корпус и чакаше кола. Трепереше като в страшен махмурлук, страхуваше се да погледне неочаквано златното утро. По стълбището го настигаха хора с престилки и без престилки, пъхаха му за подпис някакви листчета на все нови и нови протоколи. Подписваше всичко, без да чете, като в съзнанието му се въртеше само едно — вкъщи, по-скоро вкъщи.
Колата дойде, от нея изскочи червеноармеец. Мина командирът на полк Вуйнович. Градов сякаш се олюля от излъчваната от неговото мощно и враждебно тяло вълна. Прозвуча глас:
— Фокин, откарай вкъщи това лайно!
… Помрачаването на съзнанието е започнало четиридесет минути преди кончината. Смъртта е настъпила от парализа на сърцето след операцията…
Създадена е комисия за погребението в състав: другарите Енукидзе, Уншлихт, Бубнов, Любимов, Михайлов…
… В лицето на покойния загубихме един от най-видните членове на правителството…
… Състоя се заседание на Революционния военен съвет, председателствано от Уншлихт, заместник на другаря Фрунзе, присъстваха членовете на РВС Ворошилов, Каменев, Бубнов, Будьони, Орджоникидзе, Лашевич, Баранов, Зоф, Егоров, Затонски, Елиава, Хадир-Алиев…
… В Кронщад и Севастопол да се произведе салют с бреговите и корабните оръдия: в първия — 50 изстрела, във втория — 25…
… В погребалната церемония да участват отряд от командния политсъстав, авиоотряд от Московския военен окръг и Първа сборна рота от Балтийския флот. Отговорник — командващият XVII корпус другарят Фабрициус…
… Няма място за униние! Сплотявайте редиците си!
… От протокола от аутопсията: в коремната кухина 200 куб. см кървава, подобна на гной течност… Бактериоскопично са открити стрептококи… Анатомична диагноза: заздравяла кръгла язва на дванадесетопръстника… Остро гнойно възпаление на перитонеума… Ненормално увеличен тимус… Операцията е предизвикала изостряне на хроничния възпалителен процес, продължаващ от 1916 година след апендектомия, което в съчетание с неустойчивостта на организма спрямо упойката е предизвикало бърз срив на сърдечносъдовата дейност и е довело до смъртен изход.
Кръвотеченията от последно време са били вследствие на повърхностни язви.
Извършил аутопсията: професор А. И. Абрикосов…
… Телеграма на другаря Троцки до ЦК на партията: „Потресен съм! Каква жестока празнина в първата редица на партията! Какъв страшен удар за осмата годишнина на Октомври!“
… След балсамирането тялото е пренесено в конферентната зала… В почетния караул са хора от Генералния щаб, близките му другари Риков, Каменев, Сталин, Зиновиев, Молотов… Охраната е поета от курсанти от школата на ВЦИК…
… Съболезнования от японското посолство, от изпълняващия длъжността турски военен аташе господин Беда Бей, от естонския военен аташе господин Курска…
Н. Бухарин: „… Въпреки присъщата му мекост Фрунзе беше гръмовен пълководец…“
С. Зорин: „… Ярка следа…“
М. Колцов: „… Ядрото на болшевишката гвардия носи незаличимия отпечатък на царското преследване… ЦК трябва да обърне сериозно внимание на оредяващите редици…“