Тя се търкаляше в леглото си облечена, като се опитваше да чете „Неизгасената луна“, но изобщо не й се четеше, редовете се изплъзваха, в главата й се рояха досадни мисли: „Не живея както трябва, не върша нещата както трябва, защо позволявам на Семьон да се държи така с мен, защо се стеснявам от романтичността си, от стиховете си, защо не съм откровена със самата себе си и не мога да си кажа, че на комсомолските събрания ми е скучно, защо…“
Заспа с отворения брой на „Новый мир“ на корема си и се събуди от шума на пристигнал автомобил. Вратата хлопна. Нина погледна през прозореца и видя любимия си баща. Весел, с разтворено палто той вървеше под лунната светлина по пътечката към къщи. Значи операцията бе минала сполучливо. Тропна врата, зачаткаха токчета. Любимата й майка се завтече да посрещне мъжа си. Чуваха се веселите им гласове.
Нина изгаси светлината, но продължаваше да седи, притиснала чело до стъклото. Луната плуваше над боровете в чистото небе. По пътечката към къщи вървеше, разкършвайки гвардейските си рамене, младши командир Слабопетуховски. Чу се боботещият му глас: „Гледам, че печката ви в кухнята малко дими, Агафя Власевна.“ „Не говорете така, другарю Слабопетуховски! — отвърна пронизителният от щастие глас на Агаша. — Не печка, а чист хипопотам! Кубик дърва на седмица!“
Нина извади тънка книжка на Пастернак, отвори я напосоки и прочете:
И действително, най-после настъпи тишина. Вече заспивайки, на Нина й се стори, че в съседство, в спалнята на родителите й, някой прави любов. „Не може да бъде“ — усмихна се тя и заспа.
Четвърта глава
Генералната линия
Сутринта северното циганско лято премина в силен студен дъжд, лишен от какъвто и да било поетичен контекст. Кирил Градов с късо палтенце и работническо кепе, криейки книги в пазвата си, бързо вървеше по улицата на предградието към трамвайното колело. На половината път го настигна лека кола. До шофьора седеше големият му брат Никита в пълна униформа на командир на дивизия. Колата спря. Никита отвори вратата и покани Кирил:
— Слушай, отивам в Народния комисариат. Качвай се, ще те закарам!
Без да забавя крачка, той махна с ръка:
— Не, благодаря! Ще взема трамвая!
Никита направи знак на шофьора и колата бавно пое до вървящия. Червеният командир гледаше с усмивка наежилия се партиен работник.
— Престани да се правиш на луд, Кирка! Ще станеш вир-вода!
— Нищо, нищо — измърмори Кирил и неочаквано се разсърди: — Вървете, вървете, ваше превъзходителство! Не сме свикнали с генералски автомобили!
Никита също малко се ядоса:
— Ама че са горди днешните марксисти! Сега и ти имаш ранг на градоначалник, шега ли е, втори секретар на Краснопресненския районен комитет!
Без да отговори, Кирил рязко сви зад ъгъла. Шофьорът погледна командира: направо или надясно? Никита посочи — давайте след него! Колата зави след Кирил и случайно мина през голяма локва, като обля вървящия с мътна вода. Никита не го домързя да се покаже наполовина и да стъпи с десния си крак на стъпалото.
— Чуй ме, Кирка, отдавна искам да ти го кажа. Защо си си отвъдил този псевдопролетарски стил? Откъде си изровил това подобие на палто? Вкъщи висят, без да се ползват, най-малко три хубави палта, а ти ходиш като просяк! Панталонът ти е толкова протъркан на задника, че можеш да се огледаш в него! На кого и какво искаш да докажеш?
— Решително нищо и на никого! — кресна в отговор брат му. — Оставете ме всички на мира! Получавам партийния максимум от сто двадесет и три рубли на месец и трябва да се обличам и да се храня в съответствие с това. В партията все още се е запазил здравият смисъл! Няма да тръгнем след тези, които внедряват в РККА духа на офицерите от стария режим.