В онази нощ безпрепятствено стигна до конспиративната квартира, а сутринта… точно сутринта започнаха мъките му.
Събуди се от звуците на оркестър. По обляната от слънце улица към площад „Якорни“ маршируваше колона моряци — весели муцуни. Над тях в невероятно яркото след бурята синьо небе се издигаше набързо спретнат транспарант, отчетливо предлагащ съкрушителния лозунг:
„ДОЛУ КОМИСАРОДЪРЖАВИЕТО!“
Знаците на въстанието бяха навсякъде. Първото, което Никита забеляза, когато излезе навън с торбичка с два маузера, четири гранати и фалшив мандат от Севастополския флотски комитет вътре, бяха разлепените по стената листовки на „Известия на Кронщадския съвет“ с призиви на революционния комитет, информация за отблъснати атаки и за раздаване на продоволствие, както и с присмехулни стихчета по адрес на вождовете.
„Смелите момчета“ от стихчетата на отряди, поединично и на тълпи продължаваха да се стичат на площад „Якорни“, образувайки в подножието на Морската църква и около паметника на адмирал Макаров огромна тълпа от черни барети и сини яки. Тук-там сред балтийските униформи се открояваха войнишки шинели и овчи полушубки. Сновяха момченца, понякога се мяркаха и възбудени женски лица. Всичко това се наричаше „Кронщадски отряд“.
Свиреха няколко оркестъра. Те заглушаваха постоянно възобновяващата се канонада откъм залива. Що се отнася до болшевишките аероплани, в общата врява, барутните и медните гърмежи двигателите им изобщо не се чуваха и те изглеждаха като някакъв панаирен атракцион, макар че понякога от тях политаха смъртоносни пакети и листовки със заплахите на „червения фелдмаршал“ Троцки.
Настроението беше празнично. Никита не вярваше на очите си. Вместо зловещи ожесточени заговорници, водени от изпълзели от нелегалност белогвардейци, виждаше нещо като народно веселие, много хиляди хора, завладени от вдъхновение.
Странно място. Византийската грамада на църквата и паметник на човек с обикновено палто. „Амурски вълни“12 и взривове. Машини играчки в небето, заобиколени от белите облачета на шрапнелния огън. Фаталистична игра или — спомни си за отец Йоан! — ново миропомазване, изповед на бунта?
От трибуната долитаха виковете на оратори:
— … Другари, обърнахме се по радиото към целия свят!
— … Болшевиките лъжат за френското злато!
— … Съвети без изверги!
Едва ли не всяка фраза се заглушаваше от гръмогласно „ура“.
— … Думата има председателят на революционния комитет другарят Петриченко!
От черните шинели на трибуната се изкачи гръд с опъната върху нея моряшка фланелка. Не се боеше от настинка. С маузер няма как да го достигнеш оттук. Може би някой от нашите, от единадесетте, вече се целеше?
— Другари, поставям на гласуване втора резолюция за линейните кораби! Ултиматумът на Троцки да се отхвърли! Да се сражаваме до победа!
Потресеният Никита гледаше ревящите в един глас наоколо. Победа! Победа! В един момент се усети, заразмахва баретата си и закрещя: „Победа!“. Някой го удари по гърба. Врял и кипял мустакат военен моряк с удоволствие надникна в младото му лице:
— Вдигаме ли Русия, братле?!
„Ура!“ — още по-силно закрещя Никита и изведнъж изстина, усетил, че го прави искрено, че е засмукан от водовъртежа на масовия ентусиазъм, че точно тук съвсем неочаквано е намерил онова, което смътно бе търсил през всичките години от щурма на „Метропол“ през 1917 година, когато като седемнадесетгодишно момче се бе присъединил към отряда на Фрунзе — порив и приобщаване към порива.
Ама че предатели, мерзавци, поставихте под заплаха самата Революция заради флотското си високомерие, разглезеност и анархизъм, цялата тази махновщина. Какви пориви и сантименталност можеше да чувства към тази сбирщина?!
Вратата на църквата се отвори, отпред излезе свещеник с кръст в ръка, започнаха да изнасят ковчези със загинали при потушаването на вчерашния щурм. Оркестрите засвириха „Марсилезата“. Моряците смъкнаха баретите си. Разузнавачът Градов стори същото. Момент на всеобща скръб, студени тръпки по кожата, треперене на всички мускули — очевидно това беше пределът на тази вакханалия, четири години злодейства в името на борбата със злодейството… Та това край теб е Новгородското вече13, свободната Рус, а ти ще ги удариш в гръб!
13
Вече — народно събрание у славянските народи за решаване на обществени въпроси. — Бел.пр.