Хедър Греъм
Покори нощта
ПРОЛОГ
18 март 1286-ма
По небето се носеха буреносни облаци. Цветът им непрекъснато се менеше, от яростно, мрачносиньо премина в сиво, а най-после и в странно, мъгливо червено. Цвета на кръвта. Някои от придворните, които напускаха в този час Единбург, бяха сериозно разтревожени и убедени, че Александър не бива да тръгва тази вечер на път. През целия ден на небето, сякаш върху палитрата на художник, се бяха сменяли различни оттенъци на червеното и дори нощният мрак не можа да заличи този цвят на смъртта.
Целият ден бе предвещавал буря и сега тя се разрази. Снежната фъртуна подчертаваше мрачното червено, изпълваше въздуха, обгръщаше страната, пречеше на хора и животни да виждат добре. След заседанието на съвета хората на краля се взираха в бушуващата стихия. Сред съветниците на Александър имаше мъдри и образовани хора. Той стоеше начело на държава, създавана векове. Сега, въпреки различния си произход, всички нейни обитатели смятаха себе си за шотландци. Всъщност богатите барони, които притежаваха земи и в Англия, се чувстваха поданици на двама крале. Норманското влияние беше сред основните причини те да са добре осведомени и начетени.
Но защото във вените им течеше и кръвта на древните пикти, скоти, британци, гали и келти, нощ като тази не можеше да не събуди суеверието им.
Епископ Уишърт, когото кралят високо ценеше и който му беше искрено предан, го увещаваше да отложи пътуването.
— Останете в Единбург, господарю. Идва буря — червена, тъмна, дива и опасна.
Александър потупа успокояващо епископа по рамото.
— Ах, скъпи приятелю, младата ми съпруга ме очаква. Кой мъж не би пренебрегнал и вятъра, и лошото време, за да прегърне хубавица като Йоланд?
Уишърт го погледна и въздъхна. Четиридесет и четири годишният Александър Шотландски — привлекателен и як мъж — беше в разцвета на силите си. Първата му жена, сестра на английския крал Едуард I, беше починала, както и невръстните й синове, както и нейната дъщеря, кралицата на Норвегия. Наследничка на Александър беше станала неговата внучка.
Маргарет, дъщерята на Ерик Норвежки. Александър беше настоял неговите барони да потвърдят писмено, че ако умре, ще признаят Маргарет за кралица на Шотландия. Регентство от шест души трябваше да я съветва, ако се наложеше тя да се възкачи на престола още дете. Никой от тези шестима мъже не биваше да предявява претенции за трона.
Но ето че кралят се ожени повторно, за хубавата и млада Йоланд. А се чувстваше и достатъчно як, за да стане отново баща. Обичаше жена си, която го очакваше сега в съпружеското легло, и си пожелаваше синове — силни и умни, способни да бранят кралството от по-могъщи врагове. Беше, не ще и дума, приятно задължение, да даде живот на такива синове. В този миг мислеше само за това и не се вслуша в гласа на разума.
— Повярвайте, господарю, вашата съпруга ще ви очаква и в друг ден — заклеваше го епископът.
— Прав сте, наистина ще ни връхлети буря, дива като шотландец. Обичам тази страна с нейните мочурища, планини и долини, прекрасните багри през пролетта и лятото, яростните бури през зимата. Шотландия трябва да пребъде, Уишърт. И като се обърна към храбрите си рицари, Александър продължи:
— Приятели, ще препуснем към сала в Куинсфъри, ще продължим към Кингхорн и аз ще спя до жена си.
— Да, сър! — отвърна ескортът.
Само един от мъжете не каза нищо — съвсем младият, едва наскоро издигнат в рицарски сан, сър Арин Греъм. Вече беше яхнал бойния си кон — подарък от Александър, и се взираше тревожно в небето.
Един паж доведе бързо жребеца на краля. Александър го яхна и изгледа Греъм. Още съвсем млад и не само много висок, но вече изпитан в битки, той изглеждаше сега не по-малко потиснат от Уишърт.
— Мислиш ли, че не бива да тръгваме, Арин? — попита кралят. Младежи рядко проявяваха толкова дълбока загриженост.
— Да, господарю, така мисля.
— Защо?
— Небето цял ден ни предупреждаваше, а сега…
— Продължавай!
— Майка ми е от Планинска Шотландия, господарю. Там вождовете на клановете познават небето не по-зле от овчарите. И знаят кога то вещае опасност за страната. Тази нощ тя ще надвисне над нея.
— Е да, планинците винаги дават добри съвети. Но ние шотландците сме своеобразна смесица от студ и вятър, безкрайни мочурища и дълбоки клисури, от пикти, скоти и британци. Дори норманите и викингите пуснаха в земята ни нови корени. Тъкмо тази пъстра смесица ни дава сили. Разбираш ли ме, моето момче? И тъкмо затова трябва да потегля тази нощ. — Кралят махна усмихнат на епископа и препусна начело на свитата си по стръмнината пред нея.