— Изпратете я в залата или ще заповядам да я смъкнат по стълбата.
— Слез долу, Ингрид — помоли я Кира. — Виж дали не трябва да свършиш нещо. Сигурна съм, че няма нищо да ти сторят. — Взря се в леденостудените очи на Арин с искрената надежда, че той казва истината. На негово място Едуард не би пощадил нито жените, нито децата. Как можеше да обещае сега на Ингрид, че няма да й се случи нищо лошо, след като знаеше каква е била съдбата на съпругата на този човек?
Не, няма значение. Може би камериерката не знае за загубата на Греъм. Както и да е, но ето че Ингрид изтича покрай него към вратата на параклиса, а той я проследи с поглед.
— Може би се боите, че тя ще намери оръжие и ще се върне, за да ви нападне? — чу се Кира да пита предизвикателно, но веднага съжали. Дали няма да застраши с резките си думи живота на момичето?
— Нима мислите, че се боя от уплашената Ингрид, госпожо? Но що се отнася до вас, наистина ви нямам доверие нито за секунда. Само глупак би застанал с гръб към вас. Но с този проблем ще се занимаем по-късно. — Той вдигна без дума повече наметалото си, метна го през рамо и излезе от параклиса.
Кира остана сама с мъжа, който трябваше да я отведе в източната кула.
— Милейди… — подхвана той.
— Той откъде знае за източната кула? — прошепна Кира. — Там не е стъпвал никой, откакто баща ми…
— В по-добри времена той е познавал вашия баща.
— Не е възможно! Щях да си го спомням.
— Тогава бяхте много млада и служехте на кралицата. А сега бихте ли ме придружили?
— Моят баща никога не е общувал в хора извън закона.
— По онова време ние не бяхме извън закона — отвърна с усмивка високият рицар. — Защото тогава Едуард още не беше окупирал без всякакво право тази страна.
— Но вашият предводител е…
— Той не е нецивилизован варварин от планините, милейди, въпреки че произхожда от див род. Кълна ви се, че на времето беше добре дошъл в този замък при вашия баща, затова го познава много добре.
— Каквото и да е ставало някога, сега всички вие сте бунтовници и сте извън закона.
— Бихте ли ме придружили, моля?
За човек извън закона правеше впечатление на учудващо добре възпитан. Чертите на лицето му бяха много по-меки от тези на неговия вожд. Греъм беше недодялан дивак и нямаше да я пощади. Но тя е невинна и ще продължи да се бори, докато е възможно.
— А ако не ви последвам, сър? Ще ме убиете ли още тук и сега? Или трябва може би да си пожелая тъкмо това? Ще умра от бърза смърт, а на вашия господар няма да му се наложи да напряга варварското си въображение, за да ми отреди по-ужасен край.
Тъмнокосият воин се усмихна и за пръв път от нахлуването на враговете, Кира видя макар и плах лъч надежда.
— Ако позволите да ви се представя, милейди. Името ми е Джей. А сега ще ме придружите ли?
— Защо трябва да облекчавам задачата ви — на вас и на вашите спътници, готови да убият и мен, и моите хора, когато им скимне?
— Защото в противен случай ще се върне и той ще ви отведе в кулата, след като му обясня, че не сте послушали мен… — В думите му звучеше недвусмислена закана.
— Тръгнете пред мен, сър, ще ви последвам.
— Не, вие ще вървите пред мен.
— Значи смятате, че съм опасна? — сви вежди Кира.
— На врага си човек не бива да се доверява.
— Дори на невъоръжен враг?
— Моля ви, милейди… — Джей се поклони и посочи вратата.
Тя се призна за победена и излезе от параклиса. На площадката на стълбата изпита изкушението да спре и да погледне надолу, за да види какви щети са нанесли бунтовниците в залата. Не го направи и продължи да върви с високо вдигната глава. След малко се обърна към Джей.
— Бихте ли ми казали дали отец Кориган, моят духовник, е оживял след битката?
— Милейди, не е редно да ви осведомявам за каквото и да било.
— А Тайлър Милър, храбрият предводител на моята охрана?
— Вече ви казах, нямам право…
— Не можете ли да ми отговорите поне на тези простички въпроси?
— При тези обстоятелства — не мога.
— Да не би да сте марионетка на Греъм, сър?
— Милейди, няма да успеете да ме подведете, та да измамя сър Арин по какъвто и да било начин — беше хладнокръвният отговор.
Ядосана на тази лоялност, тя продължи да върви, но бликналите изведнъж сълзи я заслепиха. Щеше да й е много по-лесно да мрази противниците, ако бяха чудовища. Но те бяха учтиви, дори образовани и владееха нормандския френски език не по-зле от своя роден галски.
Как да разбере каква е била съдбата на двамата мъже, които й бяха най-предани? Ако не беше склонила Тайлър да капитулира, той щеше да пожертва живота си за нея. А отец Кориган щеше да вярва, че тя все още се крие в гробницата на своя баща, а пък Ингрид заема мястото й. Отецът щеше да се опита да укроти отмъстителите. Изглежда свещеникът предполагаше, че завоевателят на замъка няма да се занимава с Ингрид и ще я пусне да си върви…