Колко по-тежки загуби бяха претърпявали шотландците преди!
Докато коленичеше до Хейдън, до ушите му стигна триумфален вик, той стана и видя как окачиха трупа на Кресингам на едно дърво. Със смях и песни хората извън закона танцуваха около мъртвия. За ужас на Арин, те почнаха да го дерат.
— Боже милостиви! — прошепна отец Кориган. — Сега вече не се различаваме от противниците си, които толкова ни отвращаваха. — Той извърна бързо поглед от ужасната гледка и се прекръсти.
Арин гледаше замислено безбройните мъртъвци. Бяха поне в повечето случаи врагове, а не приятели… Грандиозна победа… Въпреки това изпитваше необяснимо притеснение.
Свещеникът благослови покойните езичници, после попита тихо:
— Какво ви подтиска, сър Арин?
— Нищо, или всъщност това, че англичаните ще се върнат. Щом Едуард се прибере от Франция, неговата войска отново ще ни нападне и този път под командването на краля.
— Е да, но преди това Шотландия вече ще е станала наша. Да се радваме на свободата си, сър Арин.
Арин затвори за няколко секунди очи. Свобода! И все пак…
— Нима не я усещате? Не й се наслаждавате?
— Отче, в момента усещам само миризмата на кръв.
Свещеникът въздъхна и смръщи чело. Изведнъж Арин се засмя. Едва сега го завладя замайващо чувство на триумф, безкрайната си радост той прегърна свещеника и го потупа по рамото.
— Свобода! Господи, прав сте! Постигнахме нашата цел.
21
Отново се зазоряваше нов ден. Миризмата на кръв не се беше разнесла. Когато Арин се събуди в лагера недалеч от бойното поле, запита се, дали и за в бъдеще ще я долавя при всяка глътка въздух.
Чуваше чуруликане на птички, свеж ветрец галеше лицето му и отнасяше за малко смрадта на кръвта. О, още толкова много неща му предстоеше да свърши. Замъкът Стърлинг трябваше да бъде превзет, войската да се прегрупира.
Вестоносци препуснаха в бърз галоп да прекосят страната нашир и надлъж, защото благородниците, които се бяха заклели във вярност на английския крал, сега бързаха да известят за победата на храбрия млад командващ Уолъс и на Де Морей. Някои бойци се опасяваха, че лордът от Севера е смъртоносно ранен. Но Уолъс беше готов да продължи битката.
В паническото си бягство англичаните бяха предали всичките си позиции. Шотландските командващи предполагаха, че врагът ще поеме към Бъруик — града, който англичаните завладяха след като избиха населението му до крак. Не беше изключено и да спрат в Йорк, своето първо владение отвъд границата.
Джон, който беше спал до братовчед си, сега стана.
— Усещаш ли тази миризма, Арин?
— На кръв и смърт?
— О, не, аромата на нашата освободена родина и на победата.
— Излишно е да добавям — и на нашия живот, нали? — вметна Джей.
— Да, точно така — на нашия живот — потвърди Арин.
— Тази сутрин не си толкова радостен, колкото би трябвало.
— Напротив, радвам се, Джей. Може би още не смея да повярвам в нашия успех. Господи, ние спечелихме битката! Но…
— Не си видял трупа на Дароу.
— Мъртвите бяха толкова много — намеси се Патрик. — Не можахме да огледаме всички.
— Дароу го нямаше — обади се и отец Кориган. — Зърнах го веднъж само за малко — неговите хора, неговите цветове. Но той не мина по моста. Вместо това побягна заедно с другите страхливци.
Рейгуър, който изглежда от доста време беше станал, сега препускаше към тях.
— Арин, Уолъс иска да говори с теб.
— Добре, искам само набързо да се изкъпя.
Не в реката, в която лежаха мъртви войници и коне. Малко по-далеч ромолеше чисто поточе. Арин се съблече и изми в студената вода следите от битката. После пак се облече и се върна на бойното поле.
Видя, слисан, млада жена да стои насред мъртвите и сърцето му силно затуптя. Хари и останалите мъже от Хоук’с Керн бяха вече известени. Скоро ще са тук. Като пожар в стърнище из цялата страна се разпространяваше новината за триумфалната победа на шотландците.
Коя ли е младата жена, чиято коса блестеше сякаш златна на слънчевите лъчи?
Кира?
Предишната нощ отведоха ранените в лагера, а отец Кориган благослови мъртвите, преди да ги погребат. Но толкова много трупове още не бяха прибрани. Над кървавите тела кръжаха лешояди.
Младата жена стоеше неподвижно.
— Кира? — Той избърза към нея и тя се обърна. — Катарина! Какво правиш тук? Това не е място за теб…