— Нищо подобно, аз просто си върнах онова, което той ми открадна!
— Сър, не е моя работа да привеждам аргументи, а само да ви предам вестта. За да знаете също, че той иска да си върне онази жена.
— Но няма да успее.
— Каза още, че ако й се случи нещо лошо, щял да си отмъсти на вас и щяла да ви постигне съдбата на Кресингам, само че вас щял да ви одере жив и освен това — прощавайте, думите не са мои, а негови — щял да хвърли тялото ви на псетата.
Пламнал от гняв, Кинси избоботи:
— Кажете му, че…
— За съжаление няма да мога нищо да му предам. Освободиха ме с условие да премина границата и повече да не се върна. — След известно колебание, сър Реджиналд продължи: — Той ви предлага да пратите при него вестител, за да се споразумеете за връщането на дамата. Въпреки че желае смъртта ви, готов е да ви подари живота, стига дамата да се озове при него здрава и читава.
Кинси погледна гневно към пленницата си, а тя се запита дали да не се престори на заспала. Твърде късно, защото той видя очите й, а тя отгатна какъв въпрос си задава. Нима означава толкова много за Арин, та е готов да замени живота на своя враг срещу нейния?
— Онзи човек извън закона не означава нищо за мен — изсъска Кинси.
— Още нещо трябва да ви предам. Да не забравяте, че кралицата е била кръстница на дамата. А кралят може да бъде великодушен, но също и жесток.
— По дяволите, този варварин няма никакво право да ни обяснява каквото и да било за крал Едуард! — намеси се ядосано сър Ричард.
Кинси се заразхожда бавно около лагерния огън, поглаждайки брадичката си.
— Та пожелал е, значи, да ме предпази от отмъщението на краля, — ако реша да убия веднага Кира. Но тя е предателка, нещо, което ще докажа пред съда. Сър Реджиналд, онеправданият съм аз. Безбожникът ми отне годеницата, а тази презряна лейди ме предаде.
— Има още нещо… — подхвана сър Реджиналд.
— Какво?
— Изпраща ви това.
Кинси пое малко ленено вързопче, развърза го и го изтърва, ужасен.
— Късче от кожата на Кресингам — обясни сър Реджиналд. — Сър Арин призна, че не одобрява варварската постъпка на шотландците. От друга страна разбира омразата им към Кресингам, защото и той мрази не по-малко силно вас. Ако му върнете дамата невредима, ще живеете. Ако ли не, вече споменах какво ще ви се случи.
Кира затаи уплашено дъх, когато Кинси се запъти с широки крачки към нея. Очите му я пронизваха като кинжали. Той размаха изведнъж ножа си и тя изтръпна при мисълта, че може да я прониже в сърцето.
Но вместо това той преряза въжетата и я вдигна на крака. После я повлече между дърветата към една поляна, хвана я за раменете и я погледна втренчено в очите.
— Вещица ли си? Какво е онова в теб, което подлудява мъжете? Огромни богатства ли притежаваш? Или гласът ти омагьосва? Или си чисто и просто фантастична в леглото?
Кира пребледня като платно. Нищо подобно, можеше да отговори, просто Арин я обича. Но не е забравил Александра. Въпреки това ще направи всичко, за да я освободи, понеже Томас му е казал, че е бременна. Арин няма да допусне Кинси да убие неродено и второто му дете — не би го позволила гордостта му.
— Аз съм само част от войната между вас двамата — отговори тя.
— Да не би случайно да не си спала с него?
Трябваше ли да излъже? Беше невъзможно, защото лицето й издаваше истината и Кинси поклати глава.
— Не исках да те мразя, Кира. При първата ни среща…
— … ти си даде сметка за позициите на моя баща — английски и шотландски лорд, за богатството на моята майка, за уважението, с което семейството й се ползва в пограничните земи.
— Точно така — потвърди той със смях. — Но видях и златно-червената ти коса, и очите ти. Такива блестящи зелени очи няма никоя друга жена — очи на вещица.
— Ако бях вещица, щях да използвам способностите си не, за да те прелъстя, а да поискам смъртта ти.
— Въпреки че си ми в ръцете, позволяваш си да ме предизвикваш? — Той скръсти навъсено ръце на гърдите. — Животът ти е в моите ръце.
Веднага щом той я пусна, Кира се дръпна назад.
— Ако загубя живота си, ти също ще умреш.
— Не се боя от онзи луд бунтовник.
— Нито от краля на Англия?
— Да речем, че що се отнася до английския крал, съм малко по-предпазлив. Но ще настоявам за правата си като лорд на Сикерн.
— Тази титла е моя, наследствена, Кинси.
— Да, но щом се оженим, ще стане моя.
— Никога няма да се оженя за теб.
— Нека изчакаме. Освен това вярвам, че кралят ще прости едно мимолетно безразсъдство. Мъж с моя ранг е сгоден за хубава и богата жена… Но после е принуден да разбере, че тя се е отдала на един от най-злостните врагове на Едуард. Моята годеница! От гняв и ревност съм загубил ума и дума обвил съм пръсти около нежната й шийка и съм и счупил врата.