— Не е изключено и кралят да загуби разсъдъка си, когато научи за моята смърт.
— Да, вярно, има известен риск — отговори той ухилен. — Всъщност не съм искал да те убия, но в безумния си гняв…
— Какво искаш от мен, Кинси?
— Онова, с което си дарила така великодушно онзи варварин.
Тя поклати мълчаливо глава. После си помисли за Александра. Въпреки че беше жестоко изнасилена, ако беше останала жива, Арин щеше да продължи да обича съпругата си. Господи искам да живея и да спася детето си… Арин сигурно го е разбрал. Тя прехапа отчаяно устни.
— Ние скоро ще се оженим, Кира — продължи Кинси. — Но не искам да чакам до брачната нощ. Ела в прегръдките ми!
— Доброволно? Никога!
— Каква борбеност! Възхитително достойнство — ех, само да беше изпълнила желанието на краля и да беше ме обикнала…
— Ако ме беше сгодил за човек, достоен за любов…
— Спи с мен, Кира! Или ще забия този кинжал в сърцето ти и ще кажа, че си предпочела да се самоубиеш, но не и да лежиш в обятията на своя годеник.
— Дали ще си намериш скоро друга годеница, ако хората се разприказват за моето „самоубийство“? — подигра му се тя.
— Ела при мен, Кира или умри!
Ужасена, тя сведе поглед. Трябваше някак да остане жива. Затова запристъпва колебливо към него.
— Отвращаваш ме — прошепна тя.
— Изобщо не можеш да си представиш колко те мразя.
— Тогава защо ме желаеш?
— Защото съм обсебен от теб! — обясни той и я привлече към себе си. — Искам да разбера в какво е магията ти.
Устните му се притиснаха към нейните. За нейно учудване не я целуна грубо или болезнено, но тя изпита въпреки това само растяща тревога. Ризницата му се притискаше към гърдите й, езикът му, вече проникнал в устата й, я отвращаваше.
Вкус на лук. Той беше ял лук. Изведнъж тази мисъл й се стори по-важна от всичко останало и тя сякаш не забеляза ръката му, обгърнала гърдата й.
Сигурно са намерили из пътя лук и тази вечер са яли заешко печено…
Когато той падна заедно с нея в тревата, Кира се опита да избегне устните му. Каквото и да й стореше, щеше да го понесе. Само целувката му не можеше да изтърпи, дъха му…
Той разкопча бързо панталона, а устните му се плъзнаха по шията й. После затърси отново устните й.
— Не, Кинси, не ме целувай…
— Проклета вещица! Сега ще любиш и мен, както си любила него!
Целуна я отново с дива страст, а тя се задърпа отчаяно. Дръпна го с все сили за косата. Той се надигна с ругатни тя също стана. Така неудържимо й се повдигаше, че се запрепъва встрани и повърна.
— Повярвай, ще се омъжиш за мен — чу го тя да съска. — А после ще умреш със смъртта на предателите, като наказание за унижението, което ме накара да изпитам току-що.
Тя се вкопчи изнемощяла в едно дърво. Унижение ли? Той наистина ли вярва, че е повърнала само за да го обиди? За малко да се разсмее.
Сър Джон Греъм видя как й прилошава и веднага се досети за истинската причина. Скоро и Кинси ще я открие. И тогава… Щеше ли да я убие, само за да премахне детето на Арин? Обърна се бавно и видя, че вече го няма да поляната. Погледна обнадеждена, към гората. Дали да не се опита да избяга?
Не, наблизо беше застанал сър Ричард.
— Бих ви убил, без да ми мигне окото, лейди — заяви той усмихнат. — Елате с мен! Вашето удобно легло ви очаква, заедно с вашите въжета.
Не би имала сили да се пребори с него. Освен това искаше да остане жива. Затова го последва към лагера. На разсъмване потеглиха пак.
22
На брега на потока много рицари слязоха от конете. Голям майстор в изкуството да се промъква безшумно между дърветата Брендън ги беше открил. Притежаваше освен това остър слух и чуваше тропота на копита, преди неговите приятели изобщо да предположат, че врагът е наблизо.
Арин и неговите хора за малко да налетят на англичаните. Спасиха ги само изключителните способности на Брендън. Той наблюдава известно време конниците, после шотландците ги обкръжиха и Арин даде команда за нападение. Във въздуха засвистяха стрели. От тридесетина мъже паднаха само осем, останалите извадиха оръжието си. Заозъртаха се в панически ужас.
С меч в ръка Арин излезе иззад дърветата. На другата страна на поляната се появи Джей, вляво от него Рейгуър, вдясно Джон, опрял крак на една скала. Появи се и Патрик с неколцина другари. Благодарение на тази тактика отрядът на Арин изглеждаше по-голям, отколкото беше в действителност.
— Свалете оръжието! — заповяда белокосият английски командващ на хората си. Арин разпозна цветовете на сър Грифин Пърси, лорд от Северна Англия, когото бе срещал неведнъж при двора на крал Александър.