Щом пристигнаха, Кинси заповяда на стражите да отворят портата. Когато те се поколебаха, закани се да срути стените и да заповяда такова клане, пред което Бъруик щял да бледнее.
Кира знаеше, че малкото мъже, които живееха сега в Сикерн, ще са безпомощни срещу толкова превъзхождаща сила. Затова им заповяда да отворят. В двора Кинси веднага я смъкна от седлото и я отведе в залата.
Там ги посрещна Гастон.
— Лорд Дароу! Милейди!… — Щом прочете предупреждението в погледа й, побърза да се поклони пред Кинси. — Милорд, молихме се за вашето несъмнено завръщане. Благодарим на бога, че проклетите варвари напуснаха крепостта! Но, както чухме, шотландците са победили англичаните.
— Английската войска скоро ще нападне Шотландия — отговори Кинси, — и всички предатели ще бъдат екзекутирани. — Докато неговите хора го последваха в залата, добави: — Сложете им да ядат, Гастон и ни налейте от най-доброто вино! — После заповяда да му донесат факла и повлече Кира към каменните стъпала, които водеха към криптата — царството на мъртвите.
Остави я сама в непрогледния мрак. Малко по-късно слязоха с факли неколцина от неговите хора и тя се уплаши да не би Кинси да им е заповядал да я изнасилят и убият. Но те провериха само дали желязната решетка на криптата е здрава, та пленницата да не може да избяга.
Часовете се влачеха бавно. Кира седеше на студения каменен под. Щом затвореше очи, въображението й рисуваше мъртъвци които слизат от нишите и подхващат зловещ танц. Вдишваше миризмата на смърт и тлен, и мислеше за баща си. И той почива в тази мрачна дълбина. Когато мъртвите почваха да танцуват той сигурно я бранеше от тях. Скръсти, разтреперана, ръце на гърдите.
Беше почти заспала, когато чу глас да шепне.
— Милейди! — С малка факла в ръка, Гастон стоеше пред решетката. На слабата й светлина дори неговото познато лице изглеждаше страшно.
Кира скочи и изтича при него.
— О, Гастон! Внимавайте! Дароу е изпълнен е омраза и жажда за мъст. Ако допусне, че можете да ми помогнете…
— Сега е пиян и спи в стаята на кулата.
— Да, но неговите шпиони дебнат навсякъде.
— Сър Ричард пази на крепостната стена, а останалите не ми обръщат внимание. Тук се чувстват на сигурно място. Пият и хвърлят зарове… Освен това лорд Дароу не ми забрани да ви донеса храна и вода.
Тя пое с благодарност мехчето с вода, което той й подаде през решетката. После посегна и към самуна хляб и парчето печено месо. Едва сега усети, че умира от глад. Докато ядеше попита Гастон, дали до него не са стигнали някакви новини.
— Да, милейди. В цялата страна гъмжи от бегълци и преследвачи. На голямо съвещание в Пърт Уилям Уолъс е бил избран за държавен глава. Със същата титла е бил удостоен и Андрю де Морей. Но той ще поеме, изглежда, на север при младата си бременна съпруга, защото мисли, че е смъртоносно ранен. Уолъс не вярва да е така. Затова е настоял името на Андрю де Морей да фигурира в официалните документи редом с неговото. Освен това Уилям Уолъс е бил посветен в рицарско звание — някои хора твърдят, че го е направил Робърт де Брус. На мен ми изглежда странно, защото Уолъс продължава да смята Джон Бейлиъл за законен крал на Шотландия.
— Англичаните продължават ли да бягат?
— Да. Вече са опразнили дори Бъруик.
— Господи, каква победа! И все пак Кинси владее Сикерн!
Гастон помълча малко, после каза:
— Ако Едуард разбере за поражението, той ще дойде в Шотландия, милейди.
— Едуард се е променил. Освен това и сто пъти да се върне тук, това няма да има никакво значение.
— Може би. Замъкът Стърлинг се е предал. Преди да го напусне, Уорън е назначил сър Мармачайк от Туендж за негов комендант. Този рицар е бил единственият английски командващ, проявил достатъчно разум и заповядал на войниците си да отстъпят от моста — така ги е спасил от катастрофата. Сега клетникът е предал крепостта на шотландците. Какво друго му е оставало с толкова превъзхождащи сили насреща. Обсадените са щели просто да измрат от глад. Сега е пленник. Заловени са толкова много англичани и се надяваме, че ще ги разменят срещу нашите пленници в Англия.
— Би било чудесно.
Изведнъж на Гастон му секна дъхът.
— Някой идва, милейди. Трябва да ви оставя. Не бойте се, тук долу сте на сигурно място. Мъртвите няма да ви сторят нищо лошо.
— Да, Гастон, зная.
— Вашият баща много ви обича и ще бди над вас, както и всевишният и Светата дева.
Кира си спомни с тъжна усмивка как беше коленичила в капелата пред красивата статуя на Божията майка. Беше толкова отдавна. Каква ирония! Но думите на Гастон й донесоха малко утеха. Кой знае, може би светата дева ще я закриля тъкмо сега когато носи дете в утробата си.