— Много ти благодаря, Гастон.
Той стисна пръстите й през решетката.
— Кураж, милейди. — Той се отдръпна на пръсти, а тя остана в мрака.
Беше настъпил и следващия ден. Подсказа й го връщането на Гастон. Придружен от двама стражи, той й донесе вода да се измие и закуска. Появи се и някакъв свещеник в широко черно расо с качулка — беше навел глава и скръстил ръце за молитва, пожела да я изповяда, да чуе какви грехове е сторила.
— Магьосничество, държавна измяна и разврат? — Тя се засмя неволно и той я изгледа строго.
— Милейди, сега може да ви спаси само изповедта. Покайте се и ще получите опрощение.
— Кинси ли ще ми прости?
— Не, всевишният.
Тя поклати с усмивка глава.
— Отче, ако имате желание вие да ме представлявате пред бога, предпочитам да му отговарям сама.
— Без изповед ще горите в ада, милейди.
— Бракът, който ми предложи Кинси, би бил самият ад. При това след сватбата той не би ме оставил жива…
— Има все пак начини и средства да ви изтръгнем изповедта.
— Несъмнено.
— Засега ще ви оставя насаме с мъртвите. Размислете над греховете си.
Междувременно тя беше свикнала с мъртъвците и дори разговаряше с тях. Най-често с баща си. Кинси се бе надявал, че страхът от мъртвите ще пречупи съпротивата й. Вместо това те бяха станали нейни приятели.
На другия ден той заповяда да довлекат Кира в залата. Беше седнал начело на дългата маса, вдигнал крака на ръба й. Гледаше я с присвити очи и заповяда на двамата войника да излязат. През амбразурите проникваше само слаба светлина, но Кира я заболяха очите. Стоеше върху каменния под и се мъчеше да срещне погледа на Кинси.
Кога и как ли ще я убие? Както и да я заплашва, няма да се омъжи за него. Иначе ще си присвои цялото й имущество ще обвини съпругата си в държавна измяна, ще подкупи свидетели, които да се закълнат пред краля, че е минала на страната на врага и е преспала с него. А после ще я убие…
Странно — въпреки че е във властта му, нито е доволен нито е щастлив. Най-сетне Кинси стана, приближи се към нея почна бавно да я обикаля. Колко неприятно чувство — да го усеща зад гърба си…
— А, Кира! — Той вдигна с пръсти къдрица от косата й. — Бих могъл да ти кажа, че сега косата ти още блести като злато, а очите ти като скъпоценни камъни и наистина си прекрасна. Но ще е лъжа. Много скоро ще заприличаш на бостанско плашило. Косата ти ще загуби лъскавината си. Не е изключено белоснежните ти зъби да изкапят.
Тя не му отговори.
— Готова ли си вече да се омъжиш за мен? За този тържествен ден бих ти разрешил една баня, лейди. После ще ти дадат чисти дрехи и ще можеш да спиш в истинско легло.
— Няма нужда — отговори тя със смях. — За мен вече не е привлекателно никое легло. Долу в криптата открих една хубава ниша. Там ще спя вечния си сън.
— Ако умреш прекалено рано, главата ти ще бъде забита на копие, а тялото ти изгорено.
— Значи е чудесно, че се радвам още приживе на хубавата ниша.
Той вдигна бесен ръка да я удари. Но се възпря, защото някой влезе в залата.
— Лорд Дароу!
Кира се обърна, слисана. Защо мъжът, когото въведе Гастон, й се струва познат? Гледаше замислено дългата бяла коса прошарената брада, живите сини очи. Въпреки възрастта си изглежда здрав и силен. Да, разбира се, виждала го е в двора на Едуард и в собствения си дом.
— Лорд Пърси!
— Да, наистина е лорд Пърси — потвърди Дароу и я погледна ядосано.
Лорд Пърси се приближи с широки крачки към Кинси и се ръкува с него.
— Докато ловувал зайци, един от вашите хора срещнал един от моите. Така разбрах, че ще ви намеря тук. Докато отстъпвах, онези безбожници за малко не ме убиха, някои от войниците ми са ранени. Разчитам на вашето гостоприемство. Още повече, че вие ще имате, може би, нужда от моите войници. — Без да дочака отговор, той се обърна към Кира. — Мила моя как сте? Вашият свадлив стар баща толкова ми липсва! Добър човек, високо ценен от двама крале. Не сте добре, детенце? Виждате ми се много бледа. Ех, нищо чудно, в тези трудни времена…
— Лейди Кира пребледня не случайно — натърти Кинси. — Тъкмо си приказвахме за това как предаде и мен, и крал Едуард.
— Предала ви е, сър? О, да, та вие бяхте сгодени. Съжалявам, че няма да можете да се ожените за нея.
— Защо не? — изсъска Кинси, а Кира гледаше смаяна стария лорд.
— Защото тя очаква дете от друг.
Кира преглътна конвулсивно, а лицето на Дароу пламна.
— Защо мислите така?
Пърси се изкашля.
— Ами онзи варварин, който за малко не ме уби, онзи гаден сър Арин Греъм.
— Сега разбирам, Кира, той значи затова иска да те върне на всяка цена — измърмори Кинси.