— Наистина иска да си я върне — потвърди Пърси. Пусна ме само с условието да дойда тук и да ви кажа…
— Да, да, да! — прекъсна го Кинси. — Заканил се е жив да ме одере!
— Ако не му върнете дамата веднага!
— Докато държа тази силна крепост, онзи човек извън закона не може нищо да ми стори.
— Но той ще ви преследва до последния си дъх.
— В такъв случай да се надяваме, че няма да живее още дълго.
— Сикерн наистина е внушителна крепост — съгласи се Пърси. — Но замъкът Стърлинг падна. Англичаните изоставиха даже Бъруик.
— Гастон! — извика Дароу. — Налей на нашия гост от най-хубавото вино! — После седна отново до масата и предложи на лорд Пърси място до себе си. — Той няма да получи дамата защото тя е предателка. Вие ще го потвърдите пред съда, лорд Пърси. Доказателствата са неопровержими. Когато сър Арин Греъм, добре известен безбожник, се появил в Сикерн, тя заповядала на хората си да капитулират. Когато се опитах да й върна крепостта, тя ми заключи портата. След което препусна с варварите през горите. Тя се обяви срещу краля и му нанесе големи щети. Сега ще си получи заслуженото. Не се съмнявам, че ще ме подкрепите, още повече, че току-що ми съобщихте — тя очаква дете от друг мъж.
Лорд Пърси благодари на Гастон, който му подаваше пълна чаша с вино. После изгледа изпитателно Кира.
— Всичко това вярно ли е, момиче? Наистина ли заповядахте на вашите войници да капитулират?
— Да, защото в противен случай щяха да умрат.
— Истина ли е, че сте се сражавали срещу лорд Дароу?
— Да, когато разбрах, че е готов да убива дори жени и деца. — Кира се надяваше лорд Пърси да я разбере, но трябваше да се разочарова.
— Не ще и дума, тя наистина е виновна, лорд Дароу. Имате пълно право да я накажете. Въпреки това трябва да има съд.
— Разбира се.
— Тя ще умре като съпруга на човек извън закона.
— Какво? — прошепна Кинси.
За малко и Кира да зададе същия въпрос.
— По всяка вероятност дамата се е омъжила в гората за онзи варварин. Двамата са били венчани от свещеника, който е отслужвал литургиите в Сикерн, преди да стане на свой ред предател и да се присъедини към бунтовниците.
Бесен от гняв и нескрита омраза, Дароу се обърна към Кира:
— Омъжила си се за онова копеле? Въпреки че беше сгодена за мен?
Беше, разбира се, лъжа, нали Арин й заяви, че никога няма да се ожени за нея. Опасна лъжа. Сега Кинси вече не може да я принуди да се омъжи за него и ще побърза час по-скоро да я убие…
— Съдът ще се състои още утре — заяви той. — Още този следобед моите хора ще издигнат ешафода за екзекуцията на лейди Кира.
— Не, не бива да я убивате.
— Защо не?
— Защото нероденото й дете е невинно.
За да скрие усмивката си, Кира бързо наведе глава. Добрият стар лорд Пърси — той през цялото време е бил на нейна страна. Но беше избързала да се радва.
— Това е само слух — възрази Кинси. — По всяка вероятност изобщо не е вярно. Кира и онзи нехранимайко се познаваха твърде кратко време. Тъй че тя не може да е сигурна, че наистина очаква дете от него. Убеден съм, че е нагла лъжа. За да избегне справедливото наказание на краля.
— В такъв случай ще изчакаме истината да може да се установи. Хайде, стига, лорд Дароу, нали всички тук сме християни.
— Ще трябва да поразмисля — Така или иначе тя ще трябва утре да отговори за постъпките си. Ще съдят шестима бойци. Не се съмнявам, че и вие ще се поставите на разположение, лорд Пърси. Сега ще заповядам да върнат дамата в нейния затвор, а ние двамата ще се насладим на един хубав английски обед, нали, лорд Пърси?
— Не забравяйте все пак, че тя е дъщеря на Хю Бонифейс — напомни Пърси. — Редно ли е да бъде съдена по ускорената процедура?
— Ако сърцето ми не беше толкова силно наранено, ако измяната към Едуард не ме беше разгневил толкова болезнено щях да проявя, може би, повече търпение. Извикай стражата Гастон, нека отведе лейди Кира обратно в подземието.
Кира гледаше умоляващо стария човек и се питаше защо той не протестира срещу унизителното й пленничество. Но той стана приближи се към нея и докосна бузата й.
— Съжалявам, милейди. Бъдете силна. Бог помага на онези, които си помагат сами.
Слисана от тези думи, тя смръщи чело. Но преди да успее да отговори, двама войници я извлякоха от залата.
Кинси Дароу, неговият гост и рицарите на двамата лордове пируваха до късна нощ. Реката гъмжеше от риба и въпреки че вече беше есен, арендаторите още се радваха на богат улов.
Гастон обслужваше англичаните със свито сърце. Останалата част от Шотландия тържествуваше. Докато тук…