Кира трябваше да успее някак да спаси хората, които я бяха отбранявали, готова беше да умре, докато се опитва да го стори. Не, няма да се оттегли боязливо в онази стая горе. Обърна се мълниеносно и хукна към стълбата, чу Джей да ругае объркан, но не му обърна внимание. След миг се озова в голямата зала, където се бяха събрали много воини. Бяха си свалили шлемовете, но още носеха езическите си брони и скромните наметала с цветовете на своите кланове, а не на един единствен владетел. Мъжете бяха насядали около дългата дървена маса пред огнището. Кучетата, които трябваше да пазят замъка, вече бяха свикнали с новите господари. Спяха мирно върху рогозките, с които беше покрит подът. Само едно душеше ръцете на завоевател, който похапваше пушено месо и пресен хляб от килерите на Сикерн. Пийваше си и бира. Слугите явно бяха поднесли вечеря на изгладнелите бунтовници.
Тя се огледа внимателно. Арин Греъм не беше седнал с хората си. Стоеше пред камината, опрял на нея ръка, загледан в пламъците. Изглежда усети погледа на Кира, защото се обърна към нея. Ледената студенина в сините очи я накара да потрепери. Оживената глъчка изведнъж секна.
— Съжалявам, Арин… — подхвана Джей, който беше последвал Кира в залата, и сви смутено рамене. Тя разбираше много добре какви са чувствата му в момента. Не успя даже да отведе беззащитна жена от първия етаж по стълбата нагоре до спалнята в източната кула.
— Няма нищо, Джей. Както виждам, лейди Кира има желание да се запознае с новите си защитници.
Докато сър Арин вървеше бавно към нея, сърцето й биеше лудо. Усещаше дълбоката му омраза, събраната енергия, готова да избухне всеки миг и да й приготви мъките на ада… Но той само и хвана за ръката. Много й се искаше да се отскубне. Но предпочете нещо, поне на първо време много по-добро.
— Колко съм неучтив — добави той и я заведе до масата. — Разбира се, че трябваше да ви поканя на вечеря… Приятели, това е лейди Кира от Сикерн, дъщерята на покойния лорд Хю Бонифейс и на лейди Мери Макгрегър от клана Дамфърлайн, понастоящем сгодена за един английски лакей на име лорд Кинси Дароу. Милейди, вече познавате Джей Макдоналд. Вляво от мен са Натан Фитцхю и Патрик Маккълоу вдясно от мен — Тан Макфадън и Рейгуър Грант. Храбрите рицари в края на масата се казват Роджър Комин и Хейдън Мактигю.
Докато й ги представяха, мъжете кимаха с глава. Греъм я накара да седне на един от красивите резбовани столове.
— Хайде, седнете при нас, лейди. — Но той остана прав. Сложи крак в ботуш на ръба на съседния стол, вдигна сложената пред Кира кана с бира и отпи, после я побутна към нея. — Пийте с нас! За нашата победа!
Тя се престори, че не вижда каната.
— Къде е моят духовник? Какво сте му сторили?
Откъм края на масата се чу тих смях и Кира си прехапа устната. За малко да скочи и да побегне. Но не искаше да стане за смях. Освен това щяха грубо да я задържат. Арин се наведе усмихнат към нея.
— Искате да получите още сега предсмъртно миропомазване?
Когато тя стана, той й препречи пътя. Въпреки опасната му близост, тя намери смелост да заговори.
— Настоявам за отговор на моя въпрос. Какво е станало с отец Кориган?
— Охо, та настоявате за отговор, значи?
— Да, сър, искам да зная…
Ръката, която легна на рамото й, беше тежка като олово.
— Налага се, изглежда, да ви обясня в какво положение се намирате. Вие изобщо нищо няма да искате, лейди Кира. Също като кучетата пред камината можете да се радвате на онова доброжелателство, което ви оказваме. Огледайте се! Всеки рицар в тази зала имаше роднини в Хоук’с Керн. Чувала ли сте за Хоук’с Керн? Семейното имение на рода Греъм. За станалото там сте осведомена много добре, нали? Твърдите, че хората на вашия баща не са участвали във варварското престъпление. Но както сама признахте, знаете какво се е случило. Вашият годеник се би срещу шотландците. Не сте ли наточили със собствените си ръце меча му преди тази битка? Служите си много добре с това оръжие, много по-добре от онези клети мъже, чиято съдба е била да намерят смъртта си в служба на английския крал… Но сега това вече няма значение, защото тази крепост принадлежи отново на шотландците.
— Така е! — възкликна Роджър Комин.
— Роджър е далечен роднина на Джон Бейлиъл, шотландския крал, когото Едуард принуди да абдикира — обясни й Арин.
— Вярно е, сър — отговори Кира — случиха се наистина ужасни неща. Не отричам. Но може би ще си спомните, че първата съпруга на Александър беше сестра на Едуард, а той е брат на дядото на девойката от Норвегия, която трябваше да се омъжи за неговия син и наследник. Защото той се чувстваше задължен на Шотландия…