Трябваше да сложи по някакъв начин край на тази отвратителна история. Но как? Ако вдигне селяните на бунт, войниците на Дароу ще ги избият до един.
Какво трябваше да направи?
Да избяга с лейди Кира? Знаеше как да се измъкнат от крепостта. Пътят не беше от приятните, но въпреки това… През канала за нечистотиите могат да стигнат до реката, а водата в нея е ледено студена. Ех, той е як и кален малък британец. Но как да отключи решетката на криптата?
Докато прислужваше на рицарите в залата, гледаше да не се спъне и да не пролее нито капка бира или вино. Някои от войниците на лорд Дароу подражаваха усърдно на зловещия си господар и вече бяха избили зъбите на не малко непохватни слуги.
— Та значи вие сте Гастон? — обърна се към него лорд Пърси.
Междувременно лорд Дароу беше извикал Гастон и го беше обсипал с упреци задето въведе госта в залата, без да съобщи предварително за него.
— Да, аз съм Гастон — измърмори той и сведе очи.
— Ако искате да спасите живота на дамата, идете тази нощ в гората. Разбрахте ли ме? — прошепна му лорд Пърси и пъхна сгънат лист пергамент в ръката.
Гастон се озърна уплашено, но повечето мъже бяха пияни и не му обръщаха внимание. Дароу беше излязъл от залата. Той пъхна припряно съобщението в ръкава.
— Да, лорд Пърси.
— Ако можете да излизате от крепостта, ще успеете ли да пуснете моите хора да влязат?
— По-голям отряд, за съжаление, няма да мога.
— Трябват ни само няколко души.
— Ех, има една възможност. Сутрин отварят портата, селяните и търговците влизат с каруците си в двора и хората купуват каквото им трябва.
Лорд Пърси кимна.
— Занесете тази новина нощес в гората.
— Но, сър…
— Тихо! Сър Ричард ни наблюдава. — Лорд Пърси изгледа строго британеца, който се поклони покорно. Очевидно трябваше да създадат впечатлението, че гостът го мъмри за някакъв пропуск.
Когато Гастон тръгна бързо към вратата на залата, сър Ричард го сграбчи за яката.
— И такъв идиот иска да бъде управител на замък! Нескопосан дървеняк!
Без да възрази, Гастон изтича в кухнята.
Кира чу стъпки. Още преди факлата да освети мрака на подземието, вече знаеше кой е. Твърде добре познаваше омразната походка на Кинси.
— Спиш ли с мъртъвците, скъпа? Много скоро ще им принадлежиш изцяло.
Един от стражите отвори решетката и Дароу влезе в криптата.
— Настина ли ще се решиш да ме убиеш? Въпреки че толкова уважаван лорд като Пърси Грифин ти обясни, че преди да бъда екзекутирана, трябва да си родя детето?
— Защо да чакам, след като явно лъжеш?
— Не лъжа.
— И още как! Ще го докажа. Ще те прегледа лекар. Или акушерка. Лъжата ти веднага ще лъсне. Разбира се, че ще изпиташ ужасни мъки, преди да умреш. Освен ако не позволя на палача да те удуши, преди да изтръгнат вътрешностите от утробата ти.
Тя преглътна мъчително и краката й се подкосиха.
— Мога веднага да започна прегледа, Кира — продължи той и се приближи към нея. — Освен ако не подпишеш писмена декларация, че слухът е неверен, не очакваш дете и покорно справедливото наказание на краля. — Когато тя не отговори той въздъхна. — Ами добре, тогава ще извикам своя лекар…
— Дай документа!
Кинси извика един от стражите, застанали пред вратата с решетка, и човекът му подаде пергамент, който той сложи в ръката на Кира. Тя прочете бързо съдържанието. Нямаше друг изход и подписа декларацията, че не очаква дете и приема покорно наказанието на краля.
Той подаде на стража свития на руло документ и се обърна ухилен към Кира:
— Съдебен процес е нещо много по-драматично. Какво щастие, че лорд Пърси ми е дошъл на гости! Ще може да свидетелства, че процесът е бил проведен законно. — Ти си една проклета малка курва! — смръщи той ядосано чело. — Дете от друг мъж! Изглежда веднага си се хвърлила на врата на онзи бунтовник, още щом е превзел крепостта.
— О да, умолявах го да спи с мен, защото иначе ще трябва да се омъжа за чудовище, за един отвратителен глупак. Преди да се обвържа с една маймуна, исках да позная истински мъж!
Той я удари с все сила в лицето и тя щеше да падне, ако не се беше хванала за нещо.
— Аз изнасилих съпругата му, която беше бременна от него. А ти още си жива — заобиколена тук от толкова много покойници. Как мислиш — преживяването няма ли да е изключително! — Тя напразно се мъчеше да се отскубне. Беше твърде слаба и трепереше от влажния студ.
— Лорд Дароу!
Той позна гласа на сър Пърси и я отблъсна от себе си. Тя се удари шумно в камъните на нишата, в която лежеше трупът на нейния баща. Вече не се боеше от покойниците. Ако техните духове наистина обитават този мрак, те Ще й дадат сили.