Тя го гледаше смаяна. Боеше се за безсмъртната й душа?
— Много благодаря за вашата загриженост, лорд Пърси но…
— Умолявам ви, изповядайте се и изслушайте свещеника! — И без да обясни нещо повече, той й обърна гръб.
В двора се бяха събрали хора от Сикерн. Повечето жени хълцаха, някои мъже докоснаха Кира по рамото.
— О, господи, милейди!
— Милейди! Милейди!
Войниците на Кинси изблъскваха хората назад Когато една плачеща жена се приближи твърде много до нея повалиха я с дръжката на меч.
Кира изкачи бавно стъпалата на ешафода, който хората на Кинси бяха издигнали до вътрешната стена, близо до портата към външния двор. Площадката беше достатъчно висока, та спектакълът на екзекуцията да може да се наблюдава и от околните хълмове.
Щом Кира стигна горното стъпало, вързаха ръцете й на гърба. Сър Ричард прочете още веднъж обвинителния акт и обяви присъдата, според която предателката трябваше да бъде обесена, изкормена и разкъсана на четири.
— Искате ли да кажете няколко последни думи, лейди? — попита сър Пърси.
Тя гледаше усмихната красивата околност. През есента багрите бяха още по-ярки отколкото през лятото. Хладен ветрец галеше лицето й.
— Приятели мои, обичайте тази страна! — извика тя. — Почитайте Шотландия! Арин, ако ме чуваш, не се сражавай за мен, сражавай се за тази страна, за да ти принадлежи и в бъдеще! Ти трябва да живееш, за да премахваш чудовища като Дароу!
Преди Кинси да успее да изкачи стъпалата на ешафода, бе успяла да каже невероятно много. Той впи побеснял пръсти в косата й.
— Ако искаш да се изповядаш, лейди — направи го сега! Последните ти думи бяха достатъчно много.
— Да, искам да се изповядам. Прати ми твоя свещеник.
Наоколо глъчката растеше. Кинси присви очи.
— Всъщност исках да заповядам на палача веднага да те удуши. Но сега ще трябва да пристъпваш съвсем бавно към своя създател. Но от мен да мине, изповядай се!
Когато той я блъсна в ръцете на мъжа с черна качулка, тя цялата се разтрепери. Арин никога вече нямаше да я види, нито ще се радва истински на свободата на скъпата си родина, нямаше да види и нейното дете… Тя не искаше да умира. В този миг беше готова да коленичи пред Кинси, да го моли за прошка…
Не. От този мъж не може да очаква милост. Няма да избегне смъртта. На крепостната стена стояха стражи. Решетката на портата беше спусната. Невъоръжените селяни не можеха да й помогнат, без да рискуват собствения си живот. Трябваше да умре достойно.
Палачът метна въжето на шията й.
— Свещеника! — помоли тя. Поне ще ощастливи лорд Пърси и ще спечели няколко минути време. Скъпоценни минути.
Палачът отстъпи безмълвно встрани. С наведена глава и скръстил ръце, отец Хеминг изкачи стълбичката. Съвсем близо до Кира спря и я прекръсти.
— Бог да те благослови, дете мое!
После вдигна глава. Тъмносини очи отвърнаха на погледа й. Тя с мъка се задържа на крака. В смайването си за малко не извика името му. Той сложи бързо пръст на устните си и прошепна:
— Коленичи!
— Но — въжето около шията ми…
— То е достатъчно хлабаво.
Тя се подчини, а той се наведе към нея.
— Трябва ли да се изповядам? — прошепна тя.
— Да! Защо не ми каза за детето?
— Нямах такова намерение…
— За това провинение ще ми се извиниш по-късно. А сега се наведи напред.
Докато тя създаваше впечатлението, че му шепне на ухото своите грехове, той преряза въжетата на китките й.
— Когато въжето те задърпа нагоре, хвани се здраво за него.
— Арин! Клупът ще ме удуши…
— Палачът е Джон и знае как да направи възела.
— Но…
— Чуй ме! Това е единственият ти шанс. Трябва да хванеш въжето с две ръце, а после да се залюлееш встрани. Долу под тебе ще чака един рицар.
Арин стана. Мърмореше с монотонен глас латински думи няколко пъти се прекръсти, после отстъпи встрани, отпуснал глава на гърдите.
— Започвайте! — заповяда сър Ричард на палача и човекът в черно дръпна въжето.
Кира се вкопчи с все сили във въжето, което бавно се затягаше. Дъбовата греда, на която то беше окачено, се завъртя на изток, към ешафода и тя изхвърча във въздуха.
Изведнъж въжето се скъса и тя падна с вик… да беше паднала на земята, щеше да си строши всички кокали, и по-лошо дори — щеше да загуби детето…
Но тя се озова в ръцете на мъж с проста ленена риза и панталон до коленете. Сини очи, черна коса — по-младо издание на Арин. Брендън Греъм.
— Милейди! — поздрави я той. Вдигна я с мълниеносна бързина на коня си и се метна на седлото зад нея.
В това време в двора настъпи дива суматоха. Хората на Кинси почнаха да се бият. Странно, но сякаш се нападаха един друг. Подвижната решетка се вдигна, селяните се устремиха през портата навън.