Откъм хълмовете препускаха конници. На ешафода Арин и Джон бяха хвърлили расата и се биеха с войниците, което им препречваха пътя към стъпалата. Повалиха ги един след друг.
— Не! — гръмкият глас на Кинси надви крясъците и звъна на оръжието. После Кира видя как Арин скочи от ешафода, за да срещне най-лютия си враг.
— Да се махаме оттук, милейди, ще ви отведа на сигурно място! — Брендън пришпори коня и го насочи към портата. Преди да стигне целта, як воин се хвърли срещу животното. Брендън и Кира се озоваха хвърлени в прахта.
Младежът остана да лежи неподвижен. Кира зърна меча само секунди преди да се забие в гърдите й.
— Най-сетне ще си получите заслуженото наказание! — Сър Ричард беше попречил на бягството й. В последния миг тя скочи и избягна острието. Той веднага я последва, размахал оръжието си.
— Лейди Кира! — Когато вдигна глава, видя Джей застанал на крепостната стена. Той й хвърли един меч, а после изтича по стената до стълбището.
Вече не е изправена беззащитна срещу противника. Мечът на Джей натежаваше в ръката й повече от собственото й оръжие. Но тя съумя да си служи и с него. И нямаше да се поколебае да убие сър Ричард. Отбиваше ловко ударите му, отново и отново, скачаше ту напред, ту назад…
Пред ешафода мъжете бяха образували полукръг, в които се биеха Кинси и Арин.
Едър и силен, Дароу беше опасен противник. За разлика от Арин носеше ризница и острието на меча му рани врага в ръката. Ленената риза на Арин се напои с кръв.
— Отмъщение за моята крепост! — изсъска Кинси.
— Моята крепост! — отвърна усмихнато Арин.
Кинси го нападна ядосан. Арин реши да изчака силата на англичанина да поотслабне и взе да брои ударите му. После улучи ямката под мишницата, където бримките на ризницата са по-хлабави и видя да бликва кръв. Пребледнял като платно Кинси вече залиташе.
— Това беше за Александра! — извика Арин. Когато Кинси отново нападна, острият връх се заби в шията му. — За моето дете! — Но Кинси не се остави толкова лесно да бъде победен. С последни сили Арин вдигна оръжието и стоманеният връх се заби повторно във врата на Дароу. — За Кира! — Арин нападаше отново и отново. — За Шотландия! За моя народ! Заминавай за ада, гадно копеле!
— Арин, Арин!
Той най-сетне спря и си пое задъхано въздух. Едва сега забеляза, че сълзи замъгляват очите му. Джон докосна ръката му.
— Престани, Арин, той е мъртъв.
През сива мъгла Арин видя противника си прострян на земята. Да, Дароу беше издъхнал.
Въпреки че сър Ричард беше много по-силен от Кира, тя не се съмняваше в победата си. Защото не се биеше за себе си, а за нероденото си дете.
Докато тя отбиваше атаките му, той не преставаше да се хили. Битката сякаш го забавляваше и той вече се наслаждаваше на близкото си тържество.
Изведнъж Брендън застана до нея. Беше останал без оръжие и сега сър Ричард нападна него.
В същия миг Брендън зърна меча си в прахта и посегна да го вдигне. Ричард изпъшка и се хвана за главата. Но продължи да държи здраво оръжието, въпреки че от раната бликаше кръв.
Вече не може да ме убие, помисли си Кира, защото Брендън е намерил меча си. И Джей вече слизаше тичешком по стълбата на ешафода…
Сър Ричард се опита да я нападне още веднъж, но лицето му се разкриви. Бавно, много бавно той се свлече на земята.
Зад него стоеше Катарина Макдоналд. А от гърба му стърчеше ножът, който тя беше хвърлила по него. Известно време тя гледаше втренчено трупа. После се обърна към Кира.
— Слава богу, че не сте ранена, лейди! Вече се страхувах, че няма да дойдем навреме…
Кира чу бързи стъпки и се обърна, вдигнала меча. Но към нея бързаше Арин.
— Вече зная, лейди, че когато и да се срещнем, все воюваме. Само че в момента просто не мога да гледам никаква стомана.
Тя пусна оръжието и се хвърли в обятията му. Отвърна страстно на целувката му.
Около тях гръмнаха ръкопляскания и тя вдигна слисано очи. Хората на Арин и селяните ги бяха наобиколили, а в средата стоеше лорд Пърси и ръкопляскаше най-силно.
— Лорд Пърси! — извика тя.
— Тихо, момиче! Официално аз никога не съм бил тук. Впрочем къде е нашият непоправим отец Кориган? Той се сражава не по-малко ожесточено отколкото свети Михаил с дракона. Когато ирландски свещеник едва не загива в битка на страната на Уолъс, пращат го право в Шотландия. Отец Кориган, къде сте?
— Тук съм, лорд Пърси! — Кориган пристъпи засмян напред. Беше предрешен като овчар. Явно беше последвал селяните и беше влязъл с тях в двора. — Бойците на Дароу са мъртви. Поне повечето.
— Колко хубаво — прошепна Катарина.