— Е, край — заяви брат й и я прегърна през рамо.
— Никога няма да има край.
— За съжаление си прав — съгласи се Арин. — Но днес…
— Моите хора ще се погрижат за труповете — прекъсна го лорд Пърси. — Днес, сър Арин, ще се погрижите внучката на моя стар приятел да се роди законно.
— Да, да идем в залата. — Арин прегърна Кира през кръста и я поведе към вратата.
— Нали каза, че никога няма да се ожениш за мен? Освен това неведнъж си ми напомнял, че не бива да те обичам прекалено много…
— За щастие, ти не ме послуша — прекъсна я той, спря и я прегърна.
— Трябва да си призная, че рядко изпълнявам заповеди. Обичам те със цялата си душа.
Той целуна нежно устните й.
— Толкова много неща се промениха. Шотландия отново е наша, а ти моя. Тъй че, ако искаш…
— Разбира се!
— Наистина ли чакаш дете?
— Да, наистина. Но когато сър Пърси почна да твърди, че съм твоя съпруга, сякаш сърцето ми спря. Изглежда в същия този миг Дароу реши да ме убие час по-скоро.
— Съжалявам. Толкова се боях, че лорд Пърси няма да открие навреме опиума на отец Кориган и да замае Дароу — това копеле можеше да се върне още същата нощ в криптата.
Тя се засмя и го целуна по бузата.
— На вашия верен слуга Гастон също трябва да благодарите, милейди. Без негова помощ нямаше да успея да съобщя на Арин и двамата братовчеди Греъм нямаше да успеят да проникнат в крепостта, за да изиграят ролите на палача и на свещеника.
— Добре! — реши тя. — На сватбеното празненство Гастон ще бъде наш почетен гост.
Малко по-късно отец Кориган навлече върху овчарските дрехи едно расо и извърши в залата венчалния обред. Лорд Пърси заведе Кира до импровизирания олтар, Катарина й стана шаферка, а Джон свидетел на братовчед си. Междувременно и Ингрид се беше озовала в крепостта. Свен бе пожелал тя да изчака в гората, докато премине всяка опасност. Сега тя лееше горещи сълзи на радост.
Всички шотландски бойци, превзели толкова триумфално замъка, сега се бяха събрали, пиеха от виното и бирата на Сикерн, хапваха от вкусните ястия и танцуваха. Облегната на гърдите на Арин, Кира се вслушваше във веселата мелодия на гайдата, в песните на хората извън закона, които вече не бяха извън закона.
— Лейди? — прошепна той.
— Да?
— След като сме вече законни съпрузи…
Двамата се измъкнаха незабелязани от залата. Или поне така си въобразиха.
В стаята на кулата дъхтеше на цветя. Леглото беше току-що застлано, в камината пламтеше весел огън. През амбразурите долиташе свеж ветрец и раздвижваше пламъците.
Кира обви с ръце шията на Арин.
— Наистина съм много щастлива, но не трябваше да се чувстваш задължен да се ожениш за мен. Щеше да ми е напълно достатъчно просто да бъда с теб…
Той сложи, трогнат, пръст на устните й.
— Никога няма да забравя случилото се. Но сега за нас започва нов живот. Кинси Дароу е мъртъв. От пепелта на моето отмъщение се надига благословията за моето бъдеще. Защото те спечелих за себе си.
— Колко поетични думи в устата на кален воин… — прошепна тя със смях.
В брачната нощ те се любиха върху мечата кожа пред камината. Златисти отблясъци трептяха върху гола кожа, магьоснически искри в косата на Кира, сини пламъчета в очите на Арин.
Доста по-късно Кира прошепна тихо:
— Нашето дете може да е било заченато тук, на това място…
— Не в мекото легло?
— Където и да спя с теб, наслаждавам се.
— Това ме прави много щастлив, Кира. Спечелихме важна битка и преди всичко увереността, че можем да се бием за нашата свободна Шотландия и да побеждаваме. Но…
— Какво?
— Английската войска ще се върне с превъзхождаща сила и бесен гняв. Може да ни се наложи да избягаме в планините. А никога не съм те питал, дали си готова да споделяш с мен толкова труден живот.
— Ти не ме попита и дали искам да си омъжа за теб, а чисто и просто ми го съобщи. Толкова труден живот ли? Разбира се, Арин! Дали в долината или в планината, където и да ни захвърли съдбата, аз съм готова на всичко. Разбира се, ако не ми заповядаш отново да не те обичам прекалено силно.
— О, Кира! — прошепна той до устните й. — Ти си моят живот, моята душа.
Привлече я страстно към себе си и отново се любиха. Огънят гореше ли гореше…
Далеч долу на юг Едуард I слезе от лодката и стъпи на брега. Заради дългите му крака го наричаха „Дългокракия“. Тежките клепачи беше наследил от баща си и те скриваха пронизващи сини очи. Откакто научи новините, те пламтяха от гняв.
Шотландия…
— Сър, тук ли ще нощуваме? — попита човек от свитата му.
— Не, по дяволите! — изруга Едуард. — Ще препуснем веднага към Лондон. Там ще съберем нова армия!