— Задължен! — извика Арин толкова високо, че тя за малко не седна пак на стола. — Задължен да прогони шотландците от техните земи и да им настани англичани под носа?
Тя цялата трепереше, но си наложи да се успокои.
— Приживе на Александър баща ми беше господар на Сикерн — англичанин и въпреки това лорд при крал Александър…
— Заради вашата майка, заради шотландската кръв във вашите вени — нещо, което очевидно сте забравили в желанието си да помогнете на своя годеник да завоюва тази страна, да я зароби в името на Едуард!
— Нищо не съм забравила! Тези земи са мои, наследство от моята майка. А вие…
— Значи вие, а не Дароу, сте владетелка тук, но това едва ли има значение. Според шотландския закон те ще ви бъдат отнети, на вас и на вашия презрян крал, който иска да играе тук ролята на суверен. Остава ви само едно, лейди — да приемете съдбата, която съм ви отредил.
Тя грабна разярена каната с бира и я стовари шумно на масата. Изпълнена отново от желание да се съпротивлява, изсъска:
— След смъртта на моя баща сър Джон Бейлиъл ме направи господарка на този замък — законният шотландски крал, когото предполагам, уважавате, е по майчина линия пряк потомък на древните крале…
— О, да — прекъсна я Арин — претенциите на Бейлиъл са законни. Но въпреки че е законният наследник, той гние сега в английски затвор. Направи всичко възможно, за да бъде добър крал, но се оказа твърде слаб и не можа да се пребори с Едуард.
— Вие сте хора извън закона, всички до един! — изкрещя Кира. — Това сте и нищо повече. Онова, което очевидно не проумявате, сър, е че кралят на Шотландия се призна за васал на Едуард…
— Беше принуден да го стори, както и всички шотландски лордове и магнати, които се постараха толкова неразумно да запазят титлите и имотите си.
Кира се дръпна от масата. Малко ядосан и малко развеселен, Арин, изглежда, не се боеше, че тя може да побегне. И как ли би могла? Неговите приятели бяха настанали и я бяха заобиколили. Джей Макдоналд пазеше стълбата, Рейгуър Грант, и той едър як мъжага, беше застанал вдясно от нея, а Тан Макфадън, малко по-слаб, вляво от нея. Но тя изобщо нямаше намерение да бяга, та да я награбят като чувал мръсно пране. Стоеше, гордо изправена, пред Арин Греъм.
— Ако Джон беше предпочел да уважава Едуард…
— Онова, което очевидно не проумявате, лейди — прекъсна я той отново, — е че Джон не престана да уважава английския крал, докато не се поколеба да му даде войници и пари за войната с Франция. Кръвта започна да се лее, когато Бейлиъл най-сетне се надигна срещу английския крал. И защо? Защото ние не сме англичани, а шотландци. Едуард няма никакво право да ни владее и ние никога няма да коленичим пред него.
— Както навярно си спомняте, кръвопролитието започна, когато шотландците нападнаха Англия.
Студените сини очи на Арин се присвиха.
— Джон беше по изключение крал, когото народът му обичаше, той потегли на юг и нападна англичаните, за да се противопостави на заповедите на Едуард, който настояваше да му се дадат шотландски войници и оръжие за неговите войни. Да, вярно е, отрядът на Бейлиъл проля кръв, а и плячкосваше в пограничните земи. Но нямаше нито едно клане.
— Така е! — намеси се рязко Рейгуър и отметна дълъг черен кичур от челото си. — Тогава не умряха нито селяни, нито търговци или жени и деца, за да задоволят прищевките на човек, който смята себе си за всевишния!
— Нима не знаете, че шотландските земевладелци са на страната на крал Едуард? Кланът Брус, втори в списъка на претендентите за шотландския престол, са дали на английския крал клетва за вярност.
Рейгуър сви намръщен чело, но Арин й отвърна:
— Да, защото се надяваха да се възкачат на трона. Но скоро ще проумеят, че Едуард ще търпи в Шотландия един единствен крал — себе си. Освен това тук не живеят само мъже, които се страхуват да не загубят властта си, ако предизвикат гнева на английския крал, но и хора, които ценят своята свобода. Каквото и да се опита да стори, за да ни накара да паднем на колене, в края на краищата ще победим ние. Защото това с нашата страна.
— Без съмнение — съгласи се Кира. — Но въпреки това не бива да се лее кръв.
— О! — измърмори Арин.
Тя не долови промяната в гласа му.
— Онова, което вие и вашите неразумни приятели не разбирате е, че Едуард е прекрасен крал и велик воин. Неговото желание е да прояви смелостта и силата си в името на тъкмо тази, на вашата страна…