— Ах, какви глупости дрънкате, милейди! — Арин поклати състрадателно глава. — Едуард може да с могъщ крал и силен мъж, но той е английски крал, той с англичанин.
Сега се намеси и Патрик.
— Той измами шотландците по най-долен начин. Чуйте ме, милейди, и помислете преди да говорите! Векове наред в Шотландия са господствали крале от една и съща династия, много по-дълго, отколкото в Англия. Но след смъртта на Александър, а после и на внучката му в Норвегия, ни се наложи да се върнем няколко генерации назад, за да намерим законен крал, още повече, че съветът на регентите се боеше от гражданска война.
Кира възрази разпалено на този аргумент.
— Кого, кажете ми, ще си изберете? Само вижте благородниците си! Та те се въртят като ветропоказатели на вятъра!
Междувременно Джей Макдоналд се беше приближил отново към масата.
— Лейди Кира, нашият коронован крал лежи в лондонски затвор, а Едуард предава шотландските замъци в ръцете на английски лордове, ако законните им владетели откажат да се покорят на един жесток завоевател.
— Добре казано! — възкликна Рейгуър.
— Така е и нека пием за това! — предложи Патрик.
Кира гледаше смутено тези млади, яки, решителни войни. Най-силен страх й внушаваше мъжът, който стоеше пред нея. Арин й протегна с нерадостна усмивка каната с бира. Тя изпита, вече не за пръв път, странната власт на погледа му и знаеше, че той я наблюдава изпитателно.
— Докъде трябва да ни доведе този разговор, милейди? За вас всичко това вече няма никакво значение, въпреки че щяхме да сме ви благодарни, ако бяхте вникнали в положението си. Замъкът вече не ви принадлежи. Загубихте и свободата си. Опитвате се да продължите да браните нещо, което сте притежавали. Но сте била достатъчно глупава да поверите съдбата си на същински дяволи. Затова ще трябва да горите в ада заедно с тях. За съжаление насочихте и гнева, и високомерието си в погрешна посока. Сега всичко свърши. Примирете се със съдбата си. Ще си отмъстя на вас, така както го заслужавате. Което остане от вас, ще го хвърля на лешоядите. Хайде, лейди, пийте с нас за Шотландия. — Той продължаваше да се смее, но очите му оставаха студени.
На средата на масата лежеше нож. Тя посегна мълниеносно към него. Но в мига, в който пръстите й стигнаха целта, някой силно я дръпна. Арин за малко да й счупи китката, когато я принуди да изтърве ножа.
— Дори ако забиете острието в собственото си сърце, пак няма да избягате от съдбата си, госпожо. Ако се самоубиете, пак ще се озовете в ада. — Той стисна безмилостно ръката й и я притегни толкова близо до себе си, че тя усети не само студенината на ризницата му, но и трескавата топлина, която излъчваше този мъж…
— Исках да забия този нож не в своето сърце, а във вашето — изсъска тя.
Безверниците избухнаха в подигравателен смях.
— Пийте с нас — отново настоя Арин. — За Шотландия и за един шотландски крал.
Тя пое с треперещи пръсти каната и плисна бирата в лицето му. За нещастие съдът се оказа почти празен и по бузите на Арин се стекоха само няколко капки, а той ги избърса дори без гримаса. После награби Кира през кръста и я метна през рамо. Сред одобрителните викове на хората си я отнесе до стълбата, там спря и се обърна.
— Ще можеш ли да я пазиш в кулата, Джей, или отново ще станеш жертва на капризите й? В момента имам по-важна работа от тази да се занимавам с годеницата на Дароу.
— Втори път няма да ми избяга — обеща Джей и го последва.
Дълбоко оскърбена, Кира се опитваше да се брани, но Арин вече беше стигнал бързо до първия стаж и отиваше към стълбата за източната кула. Само след секунди отвори вратата на владетелските покои и грубо я накара да стъпи на крака. Тя се олюля за миг, после си възстанови равновесието и се озърна. В камината гореше огън. Широкото легло беше застлано с чисти чаршафи. С мириса на новите рогозки на пода се смесваше свежият ветрец, проникващ през високите прозорци. Арин беше заповядал бързо да приготвят стаята. Естествено, помисли си потиснато тя. Дошъл е тук като завоевател и ще живее в покоите на владетеля. Какво ще стане с нея, вече й заяви. След като си свърши работата с нея, ще я хвърли на лешоядите… Тя се извърна отчаяна към него.
— Сър, за много неща останахте с погрешно впечатление. Но зная колко много е трябвало да страдате в тази война и съм готова да платя за това. С живота си.
— Радвам се, че се покорявате на съдбата си — отвърна учтиво той.
— Тогава отмъстете си на мен.
— Тъкмо това смятам да направя.
Тя го гледаше притеснено. Той не се беше приближил нито крачка. Тя отново се опита да се оправдае.
— Случилото се в Хоук’с Керн е било ужасно, сър Арин, но…