— За него не могат да се намерят думи.
— Но лорд Дароу ви нападна само защото беше загинал негов роднина.
Беше явно грешка да му го напомня. Очите му заблестяха още по-студени от преди.
— Ако вярвате, че съм заклал хладнокръвно роднината на Дароу или когото и да било, лъжете се, госпожо. Срещу мен стоеше воин, ние се бихме и той умря.
— И все пак, сър…
— Повече от наясно сте за онова, което се случи в Хоук’с Керн — отсече той.
За някои подробности около това клане наистина беше слушала достатъчно често. Избегна, потисната, погледа на Арин и съжали, че не си е мълчала.
— Правете с мен каквото пожелаете — прошепна тя. — Но ви умолявам, пощадете хората в този замък. Те нямат вина за онова престъпление…
— Докато вие, милейди, носите най-малкото вината за тези безкрайни, безсмислени приказки! — прекъсна я нетърпеливо той. — Е, стига толкова! По-късно ще се занимая с вас.
Докато той отиваше към вратата, тя за свое учудване побърза да го последва.
— Моля ви, почакайте! Опитвам се отново и отново да ви обясня…
— Какво именно? — обърна се той с въздишка към нея. — Искате да ми кажете, че вашият капитан Тайлър Милър е изпоклал невинни момци и девойки, които са работили по нивите? После е обезглавил ковача, който с положителност не е сторил на лорд Дароу нищо лошо?
— Не е възможно, навярно се лъжете… — прошепна тя. — Но кажете ми, какво сторихте на Тайлър? На отец Кориган? — Тя преглътна конвулсивно и сведе очи пред пронизващия му поглед. — Не, не сте толкова жесток и не сте убил тези хора. Искате само да ме предизвикате…
Най-неочаквано той я хвана за раменете и я разтърси толкова силно, че зъбите й изтракаха.
— Не подценявайте моята решителност, милейди! За бога, внимавайте! Само не си въобразявайте, че ще проявя милосърдие!
Тя видя как тупти вената на шията му. Извика болезнено, когато пръстите му се впиха още по-силно в раменете й. После той вдигна ръка и тя помисли, че ще я удари. Затвори очи. Каквото и да й стори, вече няма да вика.
Но той не я удари. Кира бавно отвори очи. Пръстите му се плъзнаха по красивата й, бродирана синя ленена рокля. С едно единствено рязко движения той я разкъса от деколтето до подгъва. Тя го гледаше, объркана и ужасена, обърна се и се опита да избяга, въпреки че не знаеше накъде.
Не стигна много далеч. Той дръпна памучната й тъмносиня фуста, почти я смъкна от нея и тя се спъна в полите. Падна полугола на пода, посегна без дъх към разкъсаната дреха, за да прикрие гърдите си и отчаяно се сви.
В очите му не прочете необуздана страст, а само студена ярост. Значи нямаше да я награби, още не.
— В момента нямам време, лейди Кира. Но не се лъжете, това съвсем не значи, че бъда милостив. Не молете за пощада. Усилията ви ще бъдат напразни.
Без да дочака отговор, той излезе от стаята. Вратата се затръшна шумно зад него и тя чу тежките резета да изскърцват.
3
Застанал пред вратата, Джей наблюдаваше как Арин слага резетата.
— Как да допусна, че ще ми избяга? Нали знае колко много наши хора пазят замъка…
— Изглежда дамата е още по-коварна от Дароу, а несъмнено и по-храбра.
— Боже милостиви, не очаквах да срещна тук такава жена.
Арин също не го беше подозирал. Беше красива и умна, бранеше се като тигрица, умееше да си служи с оръжие. Беше съвсем сигурен, че е съпричастна на срамните престъпления на своя годеник. Може дори да е поощрявала Дароу, да му е помогнала да замисли похода срещу Хоук’с Керн.
— От слухове разбрах, че лейди Кира се смятала за едно от най-красивите божии създания на този свят — добави Джей. — Но притежава и други качества — достойнство, гордост и огнен темперамент. Безрезервно предана е на своя английски повелител, защото го смята за велик крал. Тъй че лоялността й е разбираема.
— Тук не сме в Англия, а в Шотландия.
— В пограничните земи.
— Да, в шотландските.
— Добре де, но нейният баща е бил англичанин и ако я чуеш как говори…
— Ако се вслушваш в нейните твърдения, скоро ще изневериш на собствената си кауза — предупреди го Арин. — По-добре си спомни какво се случи. Тя го знае и не опроверга категорично участието си в престъплението. Твърди само, че хората от Сикерн нямали вина.
— За бога, Арин, как мога да забравя какво е сполетяло брат ми, преди сестра ми да успее да избяга от горящата къща и всичко да ни разкаже.
— Да… твоята сестра Катарина. Тя сигурно щеше да умре заедно с другите, ако не се беше измъкнала незабелязана. Е, и сега? Нима ми предлагаш да простя на лейди Кира, само защото е наистина толкова хубава, колкото се говори? Или защото остава вярна на подлия си крал? Или защото е достатъчно храбра и се брани?