— О, най-сетне един защитник!
Благодарение на самообладанието си успя да отскочи при първото нападение. Но маскираният противник вече го нападаше отново, мълниеносно и твърдо решен да забие ножа в гърлото му. Този път Арин награби наметалото на противника и го отблъсна. След това имаше достатъчно време, за да извади меча.
Под качулката не можеше да се види добре лицето, защото мъжът носеше шлем с пуснато забрало.
— Предайте се! — заповяда Арин и вдигна меча.
Тогава мъжът извади на свой ред меч изпод наметалото. Явно нямаше намерение да капитулира. Е, добре, каза си Арин, значи ще трябва да умре. Пристъпи разгневено напред, окрилен от мисълта за ужасите, на които трябваше да стане свидетел. Онези ужасни престъпления срещу хиляди хора, които го караха да си задава отново и отново въпроса как е могъл всевишният на небето да допусне всичко това. Всяка нощ чуваше в кошмарите си виковете на умиращите.
Александра!
Този път той ще победи, а врагът ще се види принуден да се покори. Или да умре.
Втурна се решително в битката, отблъскваше всеки удар на меча на противника. Момъкът беше смел и отличен фехтовчик. Скочи без усилие на една от пейките в параклиса, биеше се дори на стъпалото към олтара. През това време лейди Кира пъшкаше и пелтечеше странни закани, стенеше уплашено.
Но Арин не я чуваше. Противникът му скочи пъргаво от стъпалото на олтара и размаха оръжие. Арин избегна в последната секунда удара на меча, а момчето отново се озова на пода.
Арин се обърна и мина в настъпление. Мъжът беше нисък и слаб, но изключителен боец. Моята сила ще ми осигури в края на краищата победата, реши Арин. Ще ми помогне и да унищожа Кинси Дароу.
Стъпка по стъпка принуждаваше врага си да отстъпва все повече. Но момчето парираше всеки удар на неговия меч. Това не разтревожи Арин. Колкото и добре да се биеше, с всеки удар, който трябваше да отблъсне, силата на ръката му отслабваше. Най-сетне се озова с гръб опрян на стената и сведе оръжие.
— Значи предавате се, нали? — прошепна дрезгаво Арин. Но момчето веднага замахна е меча и за малко не го заби в брадичката на Арин. Той едва успя да отскочи в последната секунда.
— Да се предам ли? Никога… — Противникът профуча покрай него към вратата на параклиса.
— О не, няма да ми избягате! — извика Арин, настигна го, хвана наметалото и го дръпна толкова силно, че мъжът загуби равновесие и падна на студения каменен под — точно пред изкусно резбованата статуя на светата дева. Мечът се изплъзна от ръката му.
— Предавате ли се?
Загърнатата фигура поклати глава. Държеше, за да се прикрие, и ръка пред шлема. Но не носеше броня. Арин вдигна меча и насочи стоманеното му острие към сърцето на противника.
— Няма ли най-сетне да продумате? Наистина сте добър фехтовчик, но търпението ми се изчерпи. Ужасни зверства ме доведоха в този замък и нищо няма да ми попречи да си отмъстя.
— Тогава защо не ме пронижеш, шотландски варварино? — изсъска войнът.
Арин вдигна смаяно вежди.
— Значи предпочитате меч в сърцето пред въжето на палача? Може би искате да ви разпоря корема или да ви кастрирам? Това са само някои от мъченията, на които Дароу е подложил с такава наслада своите врагове. Вършил го е, нали?
— Не! — прошепна лейди Кира.
Без да сваля върха на меча от гърдите на противника си, Арин я изгледа учуден.
— Искате да пощадя този престъпник? Да не би да е случайно ваш любовник, милейди? Загрижен за вас, след като лорд Дароу ви е изоставил така позорно в беда?
Явно потисната, жената сведе глава. Но когато Арин вдигна леко меча и се престори, че иска да го забие в гърдите на беззащитния противник, тя извика:
— Недейте!
— Кой сте вие? Искам да ви видя. — Арин коленичи, свали рязко шлема от главата на момчето и се вцепени.
Защото погледът му срещна не мъж, а жена. От големите й смарагдовозелени очи сякаш изскачаха искри, разрошена златисто-червена коса обрамчваше красиво лице.
От смайване дъхът му секна. После си спомни къде е и бързо добави:
— Аха, значи единственият мъж сред тези страхливи англичани е жена. — И като се наведе нея: — Коя сте вие?
Тя не отговори. Беше загубила меча. Но все още имаше ножа. Лежеше напрегната на пода, готова да скочи и да забие острието му в неговото гърло.
Той я стисна безмилостно за китката и й отне ножа.
— Аз съм сър Арин Греъм. Познавате ли ме, госпожо?
Тя продължаваше да го гледа втренчено и безмълвно. Той се усмихна, но в момента не беше готов да мине от галски към английския език.
— Кажете коя сте или ще ви отрежа ушите, а после и носа. Малък номер, който научих от лорд Дароу.