Готова да заплаче, тя се накара да се усмихне на Джей.
— Как така не сте женен, сър? Или имате съпруга? Не зная нищо за вас.
— Не, милейди, не съм женен. Ако питате за причината, тя е, че срещна ли хубава жена, все се оказва, че е вече обвързана.
Кира се изчерви, защото предположи, че той има нея пред вид. Аз не съм обвързана, — можеше да му отговори, аз съм само използвана…
— Колко жалко, Джей! Вие сте привлекателен мъж. Разкажете ми нещо повече за себе си.
— Израснах заедно с Арин, последвах го в двора на крал Александър, а после и в неговото родове имение Хоук’с Керн. — Помълча малко и продължи: — Щом почнаха бунтовете, потеглихме на север. Когато се върнахме, видяхме… овъглени развалини и трупове. Сега сме непрекъснато в движение.
Тя докосна умоляващо ръката му.
— Джей, моля ви, наистина ужасно, безкрайно съжалявам.
— Зная, милейди. Въпреки всичко мога да се смятам щастлив, сестра ми е сред малцината, преживели клането. Въпреки това болезнено копнея за отмъщение, не по-малко от Арин. Дойдохме тук, за да унищожим Дароу. Вместо това причинихме болка на вас.
— Нямайте грижа за мен, силна съм и мога много да понеса.
— Но какво ще стане сега? Не смеем да ви оставим в Сикерн.
— Господ да ни закриля, а що се отнася до нея, тя трябва да тръгне с нас.
Двамата се обърнаха към отец Кориган, който се беше изправил зад тях.
— Значи вие ще ни придружите, отче, така ли? — попита Джей. — Но нали вашите овчици живеят в Сикерн?
— Да, но сега съдбата ми сочи друг път.
— А всевишният, на когото сте длъжник? — подкани го Кира да се позамисли.
Отец Кориган поклати усмихнат глава.
— Мисля, че той ме праща на война.
— Наистина ли сте свещеник, отче?
— О, да, бог ми е свидетел!
— Твърде странен свещеник — заключи тя, обърната към Джей.
— Може би и той ще ни разкаже своята история.
— Да, може би — съгласи се Кориган, — някой ден, милейди. А сега готвачката Майда и Гастон искат да ни посвирят, за да потанцуваме. Готова ли сте?
— Да танцувам? С вас?
— Аз съм отличен танцьор. Ако позволите, с удоволствие ще ви го докажа.
Тя погледна към края на масата, където дребният британец седеше с флейта в ръка. Майда, едрогърдестата готвачка, беше вдигнала високо цигулка.
— Почакайте, ще си донеса гайдата! — извика Рейгуър.
— Знаете ли старите песни на хората извън закона?
— Да, Гастон! — Рейгуър излезе бързо от залата, а слугинчетата зараздигаха масата.
— Мога ли да си позволя тази дързост, милейди? — попита отец Кориган и хвана Кира за ръката.
— Божият човек никога не е дързък, отче, той винаги е в правото си. — Стана усмихната, а Гастон засвири. Възпълничката Майда го слуша известно време, после присъедини звуците на своя инструмент към веселата мелодия, която свиреха обикновено по сватби и празненствата по жътва. Кира се поклони на отец Кориган и той й отвърна с поклон — по всички правила на изкуството.
Докато двамата се носеха през залата, тя чу и Рейгуър да свири на гайда. Скоро ритъмът се ускори, свещеникът и Кира се въртяха все по-бързо в кръг.
— Отче, за бога! — възкликна Кира.
— Подарете танц на един самотен мъж, красива лейди! — Отец Кориган се поклони ухилен.
Кира подбра с една ръка полите на роклята си, подаде другата на Джей и затанцува с него през цялата зала.
След малко го смени Тайлър Милър, последваха го Роджър Филип и мъже, които тя познаваше само бегло. Когато взе да се задъхва, тя се обърна към едно слугинче, застанало в края на масата. То потропваше ритмично с крак в пода.
— Ела, Елизабет! Потанцувай с този строен млад воин!
— О, милейди… — Елизабет прехапа устна. — Това прилично ли е?
— Разбира се… Къде е Ингрид? И тя трябва да танцува с нас! Джей, би ли я довел?
В този миг към нея пристъпи огромен боец, когото никога не беше виждала отблизо, брадата му беше яркочервена, очите — сияещо сини.
— Милейди, аз съм Свен, ще позволите ли да танцувам с Ингрид?
— Трябва сам да я попиташ, Свен — отговори засмяна. — Гледай само да не ти откаже.
След малко Ингрид вече слизаше по стълбата. Известно време се дърпаше, но после закръжи радостно със Свен. Бира и вино се лееха като река и всички се радваха на живота — войници и рицари, слуги и слугини.
С пламнали бузи и разрошена коса Кира наблюдаваше оживеното веселие. Почти забрави за предстоящата война и несигурното си бъдеще. Странно, че се радва така безрезервно тази вечер…
Над главите на танцуващите двойки срещна погледа на свещеника и той тръгна към нея.