— Видяхте ли, това е Шотландия — обясни той. — И затова шотландците ще победят. Това е тяхната страна. — После продължи разпалено: — Чуйте гайдата, милейди, погледнете тези хора. Този народ няма да се остави така лесно да го покорят.
— Но ако войната не донесе никакво решение? — попита тя тихо. — Ще избухват все нови и нови войни…
— … и много бунтари ще намерят смъртта си — допълни той. — Но бунтът никога няма да бъде потушен.
— Моля ви, милейди, танцувайте пак с мен — извика Тайлър Милър. Беше хубав младеж, а усмивката му заразителна.
— Ами добре.
Да, трябва да танцува и да се смее, да отпъди мисълта, че най-много й се иска да изтича от залата и да потърси Арин. Отишъл е може би на гробището, за да поговори с мъртвите. Той никога няма да се ожени за нея. Тези думи сякаш я преследваха.
— Добре, хайде да танцуваме! — Тя се отпусна в прегръдката на Тайлър, но толкова се надяваше, че Арин ще се върне и ще я види.
Не, няма да го обича прекалено много.
16
Защо в тази прекрасна нощ е в толкова лошо настроение? Може би съм ядосан от простичкото обяснение на Кира за годежа й с Дароу, размисляше той. Защото тя никога не го е обичала а той, Арин, я превърна в оръжие на отмъщението си.
Или защото е толкова упорит боец? Тя се бе борила с Кинси, докато Александра се бе покорила на съдбата си без съпротива.
Или защото с непрекъснатите си подозрения за бдителност и предателство неговият братовчед пося в сърцето му семето на съмнението?
Той крачеше по крепостната стена и поздравяваше стражите. В края на стената спря и погледна към гората отсреща. Тази нощ нямаше лагерни огньове. Изглежда хората на Дароу са се отдалечили. Арин се радваше, че поне засега ще са му спестени нови сражения. Но и до него ще стигне призивът на Джон и той ще трябва да се присъедини към Уолъс и Де Морей. Когато силите на Уерън се съберат, а нещата вече вървяха натам, ще потеглят, за да преследват отблизо шотландската войска. Скоро ще пламне голямата битка.
Никога не беше и помислял, че може да си пожелае да остане в Сикерн. Превзе крепостта подтикван единствено от чувството за мъст, но постепенно тя стана негов дом. Споменът за миналото бавно избледняваше. В кошмарни сънища продължаваше да вижда покойната си съпруга. Но буден с мъка си представяше лицето й, защото друго бе завладяло въображението му — едно лице със зелени очи, обрамчено от златиста коса.
Трябваше ли Кира да го придружи на бойното поле? Тя умееше да върти меч. Но Джон твърдеше, че не бива да й имат доверие. Пък и една жена няма какво да търси на бойното поле.
Тогава какво? Можеше ли да я остави тук, както реши отначало, да я остави във властта на Дароу, който знае, че е преспала с неговия враг. Подобно решение можеше да е правилно, ако Кира се бе сгодила драговолно с Кинси и ако го обичаше. Но както Арин успя да разбере, беше положила всички усилия, за да избяга от годеника си.
Ще убие ли Дароу кръщелничка на кралицата? Може би не веднага. Но след като се ожени за нея, тя сигурно ще падне от кулата, но не в реката, а върху твърда скала, или ще се озове под копитата на препускащи коне. Тогава Кинси ще може да стане законно неин наследник.
Не, каза си Арин, не бива да я оставям в Сикерн…
Изведнъж чу музика. Отпъди потискащите мисли за минало настояще и бъдеще, заслиза, гонен от любопитство, от крепостната стена, и прекоси двора. Спря пред отворената врата на залата. Слугините танцуваха. Велики боже, даже скромната Ингрид, която създаваше впечатлението, че само след миг ще коленичи и ще почне да се моли. Танцуваха и повечето от неговите бойци, а останалите се смееха, пиеха бира и вино, и пееха.
Без да си го признава, затърси с поглед Кира. Да, тук е. Разрошената й червеникаво-златиста коса се развяваше, очите й блестяха. В чудесно настроение, тя се въртеше ту с един ту с друг танцьор и ги очароваше всички. Когато музиката млъкна, тя се засмя звънко на нещо, което Джей й бе прошепнал, и докосна ръката му. Мъжете бяха във възторг от нея, дори прекалено. А тя си дава, разбира се, сметка колко лесно може да оплете войниците на Арин.
Рейгуър подхвана на гайдата тъжна мелодия и кимна на Кира да отиде при него. Докато тя бързаше, все още задъхана, към него, устните му се отлепиха от ручилото.
— Милейди, Тайлър ми каза, че знаете тази шотландска песен, а пеете като славей.
— Като славей? — усмихна се Кира. — Не съм много сигурна, но зная песента. Впрочем тя е не само шотландска.
— С удоволствие научавам нещо ново. Моля ви, милейди, изпейте я за нас.
— Щом искате.
Рейгуър си пое дълбоко дъх, долепи отново устни до ручилото и притисна към гърдите си меха от овча кожа, флейтата на Гастон и цигулката на Майда запригласяха на тъжните звуци. Кира запя на чист галски старата песен, която обичаха всички бунтовници. Кристално чистият й глас трогна сърцата на всички присъстващи.