Той отвърна засрамено на укоризнения й поглед. Тя отново бе събудила чувството му за вина. Най-много искаше да я разтърси и да й обясни, че изобщо не подозира какво е истинска мъка. Все пак само я хвана за раменете, стисна зъби и се помъчи да се овладее. После я отблъсна от себе си, защото знаеше че не бива повече да я докосва. Останала без дъх и смаяна, но невредима, тя се озова в леглото.
— Победа на справедливостта, така ли, милейди? Никога. Съпругата ми се превърна в пепел. При такава загуба изкупление и справедливост няма. Що се отнася до теб, ти ще напуснеш замъка, когато аз ти заповядам, а докато пътуваме, ще имаш моята закрила. — Без дума повече той излезе бързо от стаята и тръшна вратата след себе си.
Вече се зазоряваше, но Арин още не се беше върнал.
Кира не знаеше кога е почнала да плаче. Сега сълзите й се стичаха неспирно. Казваше си ядосано, че не бива да плаче за него. Не й ли бе заявявал достатъчно често, че не бива да го обича твърде много? Защо го обича въпреки това? Той ще загине много скоро на бойното поле или ще бъде убит като предател. А тя ще копнее по него, за неговия глас, за неговото докосване.
За да го предизвика, танцува и флиртува с други мъже и си пожела нещо, което той не можеше да й даде. Когато Арин се появи в стаята на кулата, овладя чувствата си, обяснила му спокойно и разумно намеренията си. Остава й малко време. За нея ще е по-добре да тръгне веднага, вместо да го види да потегля. Но той не иска да й го позволи.
Спомни си как той танцуваше с хубавичката малка Елизабет. Може да е отишъл тази нощ при момичето… Не, трябва да престане да мисли за него и да се измъчва. Но не можеше да заповяда на мислите си да замлъкнат.
Дали не се забавлява с Елизабет, за да ми докаже, че не означавам нищо за него? — запита се тя. Но ако съм му безразлична, защо трябва да ми доказва каквото и да било?
Докато се въртеше непрекъснато в леглото, на вратата се почука. Надигна се обнадеждена. Колко глупаво от нейна страна — та той никога не би почукал. Междувременно беше сменила дрехите с топла, прилепнала нощница и сега я пристегна на гърдите.
— Кой е?
— Ингрид.
— Разбира се, Ингрид.
— Сама ли сте, милейди?
— Да, влез!
Ужасно развълнувана, Ингрид влезе бързо в стаята. Стискаше с треперещи пръсти една от плитките си.
— Милейди!
Кира се взря разтревожено в изпълнените със страх небесносини очи. Нещо лошо ли се е случило?
— Какво има?
Ингрид пребледня, после стана червена като рак.
— Говори най-сетне! — Кира скочи нетърпеливо от леглото и хвана момичето за раменете.
— Свен! — изрече с мъка момичето.
— Свен ли? — повтори Кира и вдигна недоумяващо вежди.
— Свен…
— А, да… — Един от хората на Арин, едрият воин, който танцуваше с Ингрид. Сега Кира забеляза, че камериерката й още е по рокля. От роклята висеше сламка, от плитката й — още една.
— О, боже, толкова съжалявам, Ингрид. Той да не би… Да, очевидно! Отец Кориган ще сложи проклетото копеле на място!
— О, не, милейди! — изплака Ингрид.
— Значи той не те е…
— Не, не, но аз го исках.
— О!… — прошепна Кира.
— Той ме помоли да се омъжа за него. Не е ли чудесно?
— Ами аз…
— Ще ми позволите ли, милейди? Моля ви!
— Но ти едва го познаваш…
— Наблюдавам го, откакто е тук. Говорихме си няколко пъти и той все ми помагаше да занеса мръсните дрехи в пералнята. Вчера вечерта, докато танцувахме…
— … Ти е направил предложение за женитба?
— Да, милейди, и ви умолявам да ни разрешите.
— Никога не бих отказала на такава молба, Ингрид. Но от друга страна, само след една-единствена нощ…
— На много момичета е дадена една-единствена нощ.
— Да, но…
— Богатите млади дами ги омъжват още като деца и те често изобщо не познават годеника си.
— Така е, но мисля, че това е много тъжно.
— Няма как, така е, милейди. — Ингрид си пое дълбоко дъх. — Повярвайте, аз го обичам.
— Сигурна ли си?
— Ще имам ли втори път такъв шанс? Не съм хубавица. И той не е хубавец. Значи моят Свен и аз чудесно си подхождаме.
Кира подари на камериерката си усмивка, която веднага угасна, защото Ингрид беше оставила вратата отворена и сега Арин стоеше на прага. Откога ли?
— Какво има, Ингрид? — попита той и влезе в стаята.
Тя се изчерви и се обърна към него. Но сякаш вече не се боеше от мъжете извън закона.