Тя стисна упорито устни. Когато той вдигна ножа, яката руса жена извика:
— Тя е лейди Кира!
— Ооо… Наистина?
Беше всъщност очевидно. Прочете го в святкащите смарагдовозелени очи на червенокосата хубавица, простряна в краката му. Въпреки яростта и омразата усети как кръвта му се задвижи по-бързо по жилите му.
— Лейди Кира — повтори той бавно.
Не, не беше грозна. Беше и по-храбра от мъжете, които трябваше да я бранят.
На главата на тази дама нямаше да му се наложи да нахлузва чувал.
— Да, аз съм! — изсъска тя, блъсна ножа в ръката му и стана. Отметна ядосано от лицето си разрошената златночервена грива. — Да, аз съм лейди Кира. Но не ви познавам, сър.
Гордостта й, предизвикателният й поглед го развеселиха. Но само за секунди.
— О, скоро ще ме опознаете, лейди — отвърна й той, после стана, хвана я рязко за ръката и я накара да стане. — От днес ще познавате единствено мен. За да си платите за пролятата кръв на хора, загинали по ваша вина сред ужасни мъчения, ще ви се наложи да ме опознаете много добре.
2
Дали го познаваше? Разбира се! Беше излъгала. Знаеше твърде много за него, повече, отколкото би желала да знае.
Сега стоеше срещу него — висок, широкоплещест мъж в грубо изплетена поизтъркана ризница, под която носеше кожена броня. Наметалото му се беше свлякло, докато се биеха. Още преди това си беше свалил шлема и Кира можеше да гледа лицето му с толкова характерни черти — издадена брадичка и широко разположени тъмносини очи. Къдравата гарвановочерна коса му стигаше до раменете. Беше гладко избръснат, тъй че пронизващият поглед и волевата брадичка се набиваха в очи. Грубиян, помисли си тя, недодялан варварин, див воин като неговите прадеди — викингите или брутален като пиктите, онези татуирани мъже от Севера, чиято кръв също течеше в жилите на неговия клан. Все родоначалници — нецивилизовани и диви като конете, препускали в древни времена през тази страна Дори римляните не са успели да се справят с тези недостойни за внимание хора подобни на животни.
Да, нямаше съмнение, че и този мъж…
Е животно?
Така го беше описал Кинси. Той така описваше всички шотландци. Най-вече планинците от Юга, принудени да приемат най-сетне английската култура. И все пак предпочитаха да говорят галски, пренебрегвай и бог, и закони, и се държаха като същински варвари.
Значи от такъв тип трябва да очаквам спасението си, помисли си Кира. Отново я обзе паника. Беше се молила от сърце да се случи нещо, което да промени живота й. Но това? Всемогъщият сякаш си правеше с нея лоша шега. И все пак не беше ли заявявала, че е готова да се съюзи дори с дявола?
Онова, което й бяха разказвали за Греъм, не я плашеше чак толкова — по-скоро онова, което му бяха причинили. Всичко в името на справедливостта и на краля, твърдеше Кинси Дароу. Нищо чудно — той беше верен на Едуард, срещу когото шотландците се бореха яростно и отчаяно. Шотландци като този тук. Идиоти, беше издевателствал Кинси, защото английският крал щял да накара, по един или друг начин, Шотландия да коленичи.
— Който убива шотландци, не убива хора — беше заявил високомерно лорд Дароу в голямата зала на този замък. Беше подчертал, че Кира не бива да го забравя нито за миг. Понеже те били животни. Нали хората колят само животни. Та те трябвало да загинат до един с прерязани гърла, да бъдат кастрирани разкъсвани, изгаряни… Както го беше правил той.
Докато гледаше Греъм, усети по гърба й да минават тръпки сякаш лъчи на леденостудено слънце. С мъка издържа оценяващия поглед на кобалтовосините му очи и стисна зъби, за да пребори страха си. Изведнъж си даде сметка колко силно обича живота, макар да не признаваше, че се бои от смъртта.
Ако я заплашва екзекуция, ще посрещне с достойнство съдбата си, защото го дължи на своето положението — да премине в отвъдното с гордо вдигната глава.
Господи, защо се страхува толкова? Когато човек не гледа смъртта в очите, е много по-лесно да бъде храбър. Но не я ли очаква още по-голям ужас? Щеше ли да изтърпи мълчаливо изтезанията? Навярно не.
Какво ли ще реши Греъм, след като са му причинили толкова силна болка — в името на Едуард I, който наричаше себе си чук срещу шотландците? Също и в името на Кира, разбира се, защото е наследничка на английски лорд. Въпреки че майка й беше шотландка, тя самата беше поданичка на английския крал.
Как ли ще й отмъсти Греъм? Дали ще я обеси, ще заповяда да я разкъсат с коне на четири части. Или, защото е жена, ще нареди да я изгорят като магьосница на клада?
За бога, само не пламъци, само не тази бавна смърт… Състрадателен палач ще стегне колкото може по-бързо въжето около шията й…