— Може би трябва да ти напомня за сълзите върху възглавницата — отговори той и я погледна изпитателно в очите.
— Плаках за нашия тъжен свят! — Тя опря ядосана ръце в широките му рамене и се опита да го отблъсна.
— Светът ни наистина е за оплакване — съгласи се той и загали опитно гърдите й, а тя усети на бедрото си нарастващото му желание. — Престани да се съпротивляваш, Кира. Вчера вечерта те видях да танцуваш и да флиртуваш, а мъжете се разтреперваха от копнеж да докоснат поне ръката ти. Искаше да ме предизвикаш, нали? Ако е така, паднах в капана ти и реших, че трябва да изиграем играта докрай.
— Не, не беше капан — прошепна тя. — Та ти излезе от залата…
— Да, но се върнах.
— За да танцуваш с друга и да пиеш с нея вино. После дойде тук при мен и пак си отиде.
— Желая само теб — натърти той страстно, — теб и никоя друга.
— Ти получи отдавна онова, което желаеше.
— Така ли? А какво искаш ти от мен?
— Нищо.
— Лъжеш ли, милейди? Или искаш да ти обещая нещо, което не мога да изпълня? Вече имах съпруга! — напомни й той внезапно разгневен.
— Да, зная — изсъска тя и се запита дали той се сърди на нея или по-скоро на себе си. Защото не само я желае, но изпитва към нея и нещо друго? — Не ме оставяш да забравя случилото се. И винаги ще смяташ, че аз нося за него същата вина, каквато и Кинси.
— Ти си мой враг.
Не, понечи тя да възрази, но нямаше възможност. Арин притисна с въздишка устните си към нейните. От гърлото и се изтръгна стон. Забарабани с юмруци по гърдите му, но после зарови пръсти в къдравата му тъмна коса. Той вдигна нетърпеливо нощницата, голото му тяло се плъзна по нейното и той се намести между нейните бедра. Пръстите му я галеха все по-интимно, езикът му си играеше е нея, докато тя сякаш цялата пламна от желание.
Опита се с вик да го отблъсне, впи нокти в раменете му огъна се, но усети неустоимо желание да го приеме в себе си. После той се наведе над нея и затвори устата й с огнена целувка. Желанието растеше. Все така деликатно и примамливо, като езика му, който се плъзна между зъбите й, той проникна в нея, отдръпна се, отново се сля с нея, отново и отново, все по-бързо и по-бързо. С всяко негово движение сладката мъка ставаше все по-силна. След известно време той вдигна глава. Тя срещна погледа му, после затвори очи, обви с ръце шията му и го привлече към себе си. Той проникна в нея, колкото можеше по-дълбоко. Дива тръпка прониза цялото й тяло и й се стори, че ще избухне, че ще умре…
— По-бавно, моля те…
Но той беше като неудържим вихър, увличаше и нея и тя усещаше потръпването му, напрежението в неговите гърди, суровия ритъм на неговите бедра, покоряващата му жизнена сила… Изживяха едновременно върховния миг сред вихрушка от течен огън. Тя се вкопчи в него, понесена от страстен екстаз, усети тръпката, която премина през тялото му…
Как ще живее без него, след като бе поел така властно съдбата й в свои ръце?
После той лежеше до нея и я прегръщаше така силно, сякаш никога нямаше да я пусне.
— Не ме обичай прекалено много, Арин — прошепна тя.
— Изобщо не те обичам — отговори той и прокара пръст по лицето й. — Но ти ще останеш при мен, докато…
— Докато?
— Докато аз не се разделя с теб.
— Не е честно! — протестира тя.
— А защо трябва да съм честен? Аз съм завоевателят.
— Копеле! — изсъска тя.
— Сигурно. И въпреки това аз съм завоевателят. А сега заспивай, и двамата имаме нужда от малко почивка.
Докато тя спеше, той се вслушваше, загледан в профила й, в дълбокото й дишане. Най-сетне стана от леглото, вдигна сложената на умивалника кана с вода и отпи глътка, после отиде до камината и се загледа в пламъците.
— Да, аз наистина имах съпруга — прошепна с горчивина. — Но нека всевишният ми прости и ми помогне — никога не съм я обичал така, както обичам сега теб. — Той коленичи до леглото, зарови ръце в червеникаво-златната коса. — Въпреки всичко не мога да забравя как умря жена ми.
Усетила докосването, тя се размърда. Приближи се доверчиво към него. Отлежало вино…
Той легна отново. На хоризонта изгряваше утринното слънце. Това нямаше значение. Сега трябваше да задържи Кира. Може би никога вече нямаше да изживее такава нощ.
17
Отново се чуха звуците на гайда. Тази вечер вратата на залата беше широко отворена. Много селяни бяха надошли да празнуват, да пият вино и бира, да танцуват и да пожелаят щастие на младоженците.
Свен се ожени за Ингрид. Двамата чудесно си подхождаха — снажни потомци на завоевателите-викинги, останали в тази страна и станали добри шотландци. Арин обърна вниманието на господарката на младоженката на този факт. В жилите на повечето добри шотландци течеше кръвта на викингите. Отначало тези северняци са сеели в Шотландия страх и ужас, но после са се заселили завинаги тук и са помогнали за утвърждаването на народността.