Използвай нощта… Точно такова бе намерението на Арин. Изкачи стълбата. Поколеба се за миг пред вратата. После влезе. Кира седеше пред огъня. Беше сложила бяла рокля. Гледаше тъжно в огъня. В лунната нощ лек ветрец шумолеше и раздвижваше пламъците. По стените танцуваха сенки. Обгърната от червеникава светлина, Кира беше невероятно красива.
Като чу стъпките на Арин, тя се обърна и понечи да стане. Но той поклати глава и седна до нея, прегърна я и облегна гърба й на гърдите си.
— Утре потегляме. Щом приготвят конете и опаковат провизиите.
— Закъде?
— На север. Ще дойдеш е нас.
Тя обърна с усмивка глава към него.
— Въпреки че ми нямаш доверие?
— Кира…
— Добре, добре, разбирам гнева ти. Нали съм все пак дъщеря на английски лорд.
— Близо до Стърлинг има едно село.
— Бунтовниците ще се опитат ли да превземат Стърлинг?
Той не отговори на този въпрос.
— То е затънтено селце в подножието на планините. Англичаните не се интересуват от жителите му, защото там почвата е скалиста и не ражда почти нищо. Говедата са кожа и кости, а овцете дават малко вълна. Селото е собственост на епископа на Глазгоу, добре известен бунтар. Но досега кралят му е прощавал всичко. Там ще си на сигурно място.
— Благодаря. Но нямаше ли да е по-добре да отида при роднините на майка си, при клана Маклауд.
— В онова село ще се скриеш най-добре. Ако загубим сражението, Дароу ще почне да те търси. Семейството на майка ти може много да пострада, задето те е приютило.
— А селяните? А твоите хора? Няма ли да ги изложа на опасност, ако англичаните победят?
— Не. Те ще знаят как да постъпят и в такъв случай. Англичаните не могат да изтребят всички шотландци, а останалите живи ще отведат семействата си в планините. Там господари са силните, готови за битки предводители на кланове, а тях не са могли да победят дори римляните. Англичаните също не смеят да ги закачат. Още повече, че ще са заети да си връщат крепостите на север и изток, които Уолъс и Де Морей успяха да завоюват през последната година.
— Но ако англичаните загубят?
— Тогава няма да има от какво да се боиш.
— Как ли ще изглежда бъдещето?
— Един господ знае. Ако спечелим битката, Едуард сигурно ще се вбеси и ще потегли срещу нас начело на силна войска. Познаваш го по-добре от мен. Такова ще е решението му, нали?
— О, да.
— Що се отнася до Шотландия… Бейлиъл ще си остане лишен от власт, а роднините му от рода Комин ще претендират за трона както и младият Робърт Брус, графът на Карик. Впрочем твърде се съмнявам, че той ще пожелае да се бие срещу нас на страната на Едуард. Може да изберат шотландско регентство.
— А ти? Ще се върнеш ли у дома?
— Моят дом е в развалини и пепел.
— Можеш отново да го изградиш.
— Може би. Още не знам.
— Крепостта ти принадлежи.
— Да, но тя е в погранична земя, където никога няма да цари мир. Тъй че няма да имам време да си изградя нов дом. Още повече, че Едуард много скоро ще ни нападне. Но всички тези разсъждения засега са излишни. Само времето ще отговори на нашите въпроси.
Кира кимна и сложи глава на рамото му.
— Арин?
— Кажи.
— Не ме упреквай, че прекалено много те обичам, защото ще моля всевишния да те пази на бойното поле. Много искам да го помоля изобщо да не се сражаваш, но просто няма смисъл. Затова ще се моля само да останеш жив…
— Благодаря ти, милейди. — Арин сложи брадичка на рамото й. — Колко мили думи от устата на толкова жестоко малтретирана пленница… — Тя докосна с треперещи пръсти ръцете му които я прегръщаха през кръста. — Не бой се, аз ще остана жив — обеща Арин. — И на теб няма да ти се случи нищо лошо.
— За себе си не се страхувам. И без това се бях запътила към планините, още когато избягах в гората.
— Не искаше ли да отидеш в Англия?
— Отначало имах такова намерение, но скоро отхвърлих тази мисъл. Ако бях стигнала до Лондон, Едуард щеше да ме сгоди за друг гаден рицар.
Арин тихичко се засмя.
— Какво да се прави, такава е женската съдба.
— Ех, ти можеш да се подиграваш, нали за теб никога няма да се пазарят. Не си нещо, което може да бъде продадено или подарено като награда за извършени жестокости. — Тя помълча после попита неуверено: — Сам ли избра съпругата си? Или ти беше обещана още като дете? Джей ми каза наскоро, че била негова братовчедка. — Тя усети вътрешното му напрежение. Той не искаше да говори за Александра. Поне не с нея. — Прощавай — прошепна тя. — Разбрах, че стъпих на свещена територия. Прости ми. — Тя се опита да стане, но той я държеше здраво.
— Да, тя беше братовчедка на Джей. Познавахме се от деца. Никой не ни е принуждавал да се оженим. Направихме го защото решихме, че е добро и правилно.