Джей и Свен бяха придружили Арин, затова компания й правеше Ингрид. След женитбата някога толкова скромното и набожно момиче просто разцъфтя и Кира се радваше на щастието на своята камериерка. Съжаляваше, че не могат да спят една до друга защото Ингрид ужасно хъркаше. Една нощ Кира се измъкна, изнервена, изпод одеялото и отиде до близкия поток. Изведнъж й призля и повърна. Изми си с треперещи пръсти лицето. Почувства се малко по-добре. Нощният вятър охлади бузите й.
Чу в тъмното шум, обърна се, ужасена, и видя Джон Греъм застанал под едно дърво.
— Нямам намерение да бягам при англичаните — натърти тя.
— Нямах никакво намерение да ви подозирам в такова нещо. Последвах ви само, за да ви предпазя от евентуална опасност.
— О… — смръщи тя скептично чело. — Вие нямате доверие в мен и не ме харесвате. Според вас не биваше да съм тук.
Той се приближи към нея, докосна ръката й и тя трябваше да се овладее, за да не я отдръпне.
— Освен това, ако смятате, че не ви харесвам, много грешите, лейди. Тъкмо обратното — възхищавам ви се.
— Но ми нямате доверие, пазите се от мен…
— … което се дължи единствено и само на вашия произход.
— Не се тревожете. В никакъв случай няма да тръгна да търся нито лорд Дароу, нито който и да било друг англичанин. Твърде слаба съм, за да го сторя.
— Да, забелязах.
— Наистина ли? Зарадвахте се, като ме видяхте да повръщам, нали?
— Вече казах — единственото ми желание беше да ви защитя.
— Сигурно съм яла нещо развалено.
— Наистина ли го мислите?
— Какво друго може да е?
Той сви усмихнат рамене.
— Ами има и други възможности.
— Несъмнено… — Тя усети, че се изчервява. После се учуди на чувството на гореща радост, което я изпълни, само при мисълта, че може би очаква дете. Избегна смутено погледа на Джон. Още не можеше да се каже, беше твърде рано. Но може би не и за Джон.
Той ще реши, че Дароу е баща на детето, но тя не искаше да се кара с него или да го убеждава, че доскоро е била девствена. Важното беше, че Арин го знаеше. Но и той не биваше да разбере преди да е съвсем сигурна. Но дори тогава… Неговото неродено дете бе изгоряло в майчината си утроба. А сега е потеглил с хората си на война и срещу едно несигурно бъдеще.
— А сега трябва да се наспите — прекъсна мислите й, Джон — Ще позволите ли да ви върна в лагера?
— Да, моля.
През следващите дни той непрекъснато се навърташе край нея. Учтиво и внимателно задоволяваше нуждите й. Вечер й носеше пресни горски ягоди или сирене от някое близко село.
— Прекалявате с грижите, Джон — възразяваше тя. — Все още нищо не е сигурно.
— На този свят нищо не е сигурно.
— Освен това вие все още виждате в мое лице опасност.
— Така е, лейди.
— Ако познавахте Кинси…
— Зная за него някои неща. Това ми стига. Арин смята че Дароу ще иска да ви убие. Този човек изглежда е луд и не знае пощада. Но какво мислите за крал Едуард? Ако го сравните с другите англичани, които сте срещали през живота си? В тази кървава баня способна ли сте да преминете на другата страна?
— Да можехте да чуете Ингрид, когато Арин и хората му превзеха крепостта! Тя наричаше всички шотландци безверници и диви копелета. Вижте я сега! Язди с нас, помага според силите си на шотландците, а наскоро накара един товарен кон да измъкне каруца от калта. Превърнала се е в отявлена бунтовничка. Обича своя Свен и му е безрезервно предана. На моята камериерка вие имате доверие, Джон. Защо не и на мен?
— Да, тя наистина обича своя Свен — потвърди той усмихнат. — А вие, обичате ли вашия Арин?
— Той ми го забрани — отвърна тя припряно.
— И вие изпълнявате заповедите на моя братовчед?
— Държа се както подобава на една пленница.
— Нищо подобно, лейди — засмя се той тихо.
— Защото е възможно да очаквам дете?
Джон помълча.
— Скоро ще влезем в бой с войска на служба при английския крал. С най-добрите стрелци с лък на този свят. С войници, които умеят да въртят меч, а са събрали и опит във Франция и Уелс. Ще трябва, може би, всички да умрем.
— Така е — потвърди тя тъжно.
— На ваше място не бих изложил един мъж на такава участ, без да му разкажа, че неговата династия ще бъде продължена. Всеки мъж вижда в едно дете своето безсмъртие.