Вееше ветрец, поточето ромолеше.
Скочи с лек вик. После се отпусна разплакана върху наметалото. О, господи, Арин я изостави, за да отиде на война.
Той бе решил, че ще е най-добре да тръгне, без да се сбогува. Но му беше толкова трудно! Кира никога не му бе изглеждала толкова красива и прелъстителна, като в този миг спокойно заспала на тревата под високия дъб, сред дивите цветя. Багрите на лятото не можеха да съперничат със златночервената й коса, а топлината на изгрева с горещата й плът.
Въпреки всичко трябваше да се раздели с нея. Само всевишният знаеше какво ще им донесе бъдещето.
Мъжете чуха заповедта да отидат въоръжени при конете си. Пехотинците се строяваха. Само след няколко часа ще стигнат до абатството Крейг. Арин, Джон, Джей, Рейгуър, отец Кориган и още неколцина мъже ще препуснат начело, последвани отблизо от конниците, а малко по-късно и от товарните каруци.
Според Уолъс битката ще започне следващата заран. През последните няколко нощи неговите разузнавачи бяха проучили положението, Уорън изпрати при Уолъс хора, които да поведат преговори, същото направи от своя страна и Уолъс. Сега войските заемаха позиции. Шотландците и англичаните.
Арин и хората му щяха да прекарат нощта преди сражението в абатството Крейг. След като остави Кира, грижливо завита с наметалото на баща й, той се върна в лагера и срещна там Хари Мактавиш, някогашния иконом на Хоук’с Керн, а също и Томас Рили и Джойн Фъргюсън. Тези мъже от неговия край бяха отвели оживелите след клането в сигурно скривалище в подножието на планините, а после отново бяха поели риска да дойдат да им съобщят новини.
Арин поздрави най-напред Хари, а после и Томас, които го осведоми за предвижването на англичаните през последната нощ. Най-сетне стисна ръката на Джойн и разбра от него, че в селцето всичко е наред, хората водят прост, но спокоен живот, а в случай на нужда ще се изтеглят в планините.
Катарина, сестрата на Джей, която беше придружила мъжете, беше хубава млада жена със светлосини очи и руса коса. Арин я свали зарадван от седлото на коня.
— Колко хубаво, че пак те виждам, момиче! Не вярвах, че ще изживея и този ден.
— Арин! — Тя го прегърна засмяна, после поздрави брат си, Джон, Рейгуър, Патрик и останалите.
— Хари, сега искаме да ви доверим жените и слугите — заяви Арин. — Ако битката завърши зле за нас…
— Ще отведа всички в планините. Но аз вярвам в нашата победа, Арин, а след нея ще се видим всички в Стърлинг.
— Разбира се, че не искаме да загубим. Дори да претърпим поражение, няма да позволим на Едуард да ни избие до един. Тъй или иначе утрешният ден ще реши съдбата ни. Поне засега… Защото, дори да победим, английският крал няма да остави нещата така.
— Сигурно си прав, Арин — съгласи се с болка Хари.
— Особено много ще трябва да внимавате за лейди Кира — предупреди Джон, преди да се метне на седлото, а Арин му хвърли остър поглед. — Нейният живот може да бъде сериозно застрашен — допълни братовчед му.
— Лейди Кира ли каза? — избухна Катарина. — Годеницата на Кинси е тук?
— Да — отговори Арин, — тя ще дойде с вас.
— О, не!
— Ще дойде, Катарина.
— Защо?
— Нямаме време за подробни обяснения.
— Но моля те, Арин! Или си забравил какво ни стори Дароу? Тя защо е тук?
— Защото не можех да я оставя в Сикерн. Там щеше да е в опасност.
— В опасност? — повтори недоверчиво Катарина. В очите й блестяха сълзи.
Той яхна нетърпеливо бойния си жребец. Бързаше най-сетне да тръгне. Но Катарина беше изстрадала толкова много, затова се накара да й отговори спокойно:
— Да, в сериозна опасност. Не разбираш…
— Какво не разбирам? Видях със собствените си очи кървавата баня, в която Дароу превърна Хоук’с Керн, чух умиращите да крещят, до мен стигаше миризмата на горяща плът… Как можеш да ни водиш тази жена?
— Млъквай, Катарина! — заповяда й Джей.
— Не! Никога!
— Примири се, Катарина — помоли я Арин. — Постъпих както трябваше.
— Тя непременно ще ни предаде.
— Как ли би могла? — прекъсна я той ядосан. — Не сме малка групичка, която се крие в гората, за да издебне неколцина англичани, да ги надвие и да изчезне. Сега се събираме с хиляди и заедно с Уолъс и Де Морей ще потеглим към бойното поле. Мислиш ли, че Кира ще избяга при англичаните и ще им разкаже, че нашата войска ги очаква? Те вече го знаят, мила моя.
— Въпреки това, тя не е трябвало остане с нас.
— Ако това толкова те натъжава, съжалявам. Но нямах избор. Дароу щеше да я убие.
— И така да е!
— Катарина! — прекъсна я Джей.
— Толкова бих искала и двамата да са мъртви!
Джей въздъхна, отиде при нея и я прегърна през раменете.