— Стегни се, Катарина! Дори ако всичко това не ти харесва, трябва да го приемеш. И те моля да посрещнеш учтиво лейди Кира.
— Учтиво ли? — изсъска тя. — Арин! Видях съпругата ти да умира!
— Няма да го обсъждаме сега — отговори безстрастно той.
— Никога няма да разделя храната си с тази жена, нито ще спя близо до нея…
— В това имаш пълна свобода.
— Нима си забравил своя народ? — прошепна тя изумена.
— Глупости дрънкаш… И няма да отговарям на нови въпроси. Избягвай Кира, тя не те засяга. — Той обърна ядосан коня. Знаеше, че й дължи подробно обяснение, но времето го притискаше. — Бог да пази всички ви!
— И теб, Арин! — извика Томас. — Ще ви чакаме.
Катарина продължаваше упорито да стои, без да обръща внимание на брат си, който също се метна на коня. После изведнъж изтича при него и прегърна крака му.
— Джей, проклет глупако! Пази се добре!
— Разбира се, както винаги, сестричке — погали я той нежно по главата.
— Ще се видим отново в Стърлинг. И ще танцуваме, за да отпразнуваме победата. Нека всевишният ти помага — обърна се сега тя неуверено и към Арин.
— Благодаря, момиче.
— Но да знаеш, че няма да съм мила с нея! — закани се тя.
— Сякаш някой я е обвинявал някога, че е много мила! — отбеляза сухо Джей.
Арин насочи засмян коня си към Катарина и се наведе от седлото, хвана я за ръцете и я целуна по бузата.
— Всичко хубаво.
Тя кимна, прехапа устни и отстъпи назад.
Той пришпори с трескаво нетърпение Пикт и мъжете го последваха.
Кира се надигна бавно от наметалото на баща си и се усети сякаш е престаряла жена. Защо не я събуди, защо не се сбогува с нея?… О, господи, защо трябва да има битка? Победителите ще смажат безмилостно победените.
Ще се пролее толкова много кръв. Тя се зави разтреперана в наметалото на баща си и отиде до потока. Не биваше да мисли за войната. Трябва да изчака някак да мине времето. Коленичи, наплиска си лицето със студена вода, изми безсмислените сълзи. После седна на брега. Чу как изпращя клон и се обърна. Стройно русо момиче, което приличаше на ангел, се беше облегнало на ствола на един дъб. Кира скочи слисана и притегли трескаво наметалото към раменете.
— Коя сте вие?
— Значи вие сте лейди Кира?
— Да, а вие?
— Името ми няма значение. От вашите уста не бих искала да го чуя.
— Тогава защо сте тук и защо говорите с мен?
— Защото исках да разбера как изглежда една английска курва.
Какво можеше да отговори Кира? Просто не знаеше. Впи разтреперана пръсти в плата на наметалото. Не, няма да издаде отчаянието си пред тази враждебно настроена млада жена. Коя ли е? Играеше ли някаква роля в живота на Арин? Кира се накара с мъка да запази спокойствие.
— Е, вече ме видяхте. Разбирам че искахте да ме обидите. Постигнахте целта си. А сега си вървете и ме оставете на мира.
За нейно учудване русата жена я послуша. Но след няколко крачки спря и се обърна.
— Мъжете може и да ги омайвате, лейди. Но мен няма да ме измамите толкова лесно. Внимавайте с мен, защото зная коя сте и каква сте! Освен това въртя меча не по-зле отколкото ножа. Пазете се! Само едно погрешно движение и сте мъртва. Разбрахте ли ме?
Кира смръщи объркана чело.
— Представа нямам какво знаете за мен… Тъй или иначе аз не съм ви сторила нищо лошо.
— И в най-зловещите си сънища не сте могли да си го представите…
— Каквото и да ви се е случило, аз нямам вина. Освен това също умея да въртя меч и нож. Та не би трябвало в бъдеще пътищата ни да се пресичат. Съгласна ли сте?
— Чуйте ме, лейди Кира, едва след като се озовете в ада ние ще бъдем достатъчно далеч една от друга. — И с тези думи младата жена бързо се отдалечи.
Кира се обърна с натежало сърце към водата. Мъжете препускаха към бойното поле. Какво ли ще й донесе идният ден? Ще види ли някога отново Арин?
Откъм дърветата долетя шум. Тя бързо се обърна, но не видя никого. И все пак… Този странен шепот в храсталака я накара да настръхне. Сякаш тук бе стоял някой и я бе наблюдавал.
Може би русата жена се е върнала, за да я дебне? Не тя заяви открито омразата си към Кира и не би почнала тайно да я шпионира. Листа са изшумолели на вятъра. Сигурно този шум я е уплашил. Или някое животинче, претичало през храсталака. Колко смешно…
После тя чу тиха песен. На поляната се появи Ингрид.
— Ето ви и вас, милейди! Сър Арин каза, че спите, каза да не бързам да ви будя. Било по-добре да потегли за битката, без да ви събужда. Не бойте се, милейди, сигурна съм, че шотландците ще победят. — Ингрид се смееше, сияеща, но изведнъж горчиво се разплака.
— О, Ингрид! — Кира изтича при нея и я прегърна. — Имаш право, те ще победят.