— Не… — изпелтечи Джон. — Освен ако не бъдеш смъртно ранен… На бойното поле ще съм винаги близо до теб, та ако стане нужда, да можеш да ме извикаш.
— Джон…
— А сега ме извини. Виждам ей там човек, с когото искам да поговоря.
Арин погледна учудено подир братовчед си. Защо е трябвало да поговори с Кира? Как тъй е станала изведнъж негова лейди? Тъй или иначе, на нея няма да й се случи нищо лошо. Хари ще очаква новини за хода на битката. Ако селото се окаже в опасност, веднага ще отведе Кира и останалите в планините, при най-войнолюбивите членове на клана. Няма съмнение, че те ще закрилят всеки човек, потърсил защитата им.
Ако остане жив след сражението… Трябваше да накара Джон да бъде по-ясен. Но братовчед му не се върна при него.
Арин остана да стои встрани. Когато приятели го помолиха да се присъедини към тях, учтиво отказа. Това самотно нощно бдение беше важно за него. Идният ден ще е толкова важен. Отмъщение. Свобода.
Огньовете бавно догаряха. Свирач на гайда подхвана песен, химна на хората извън закона. Скоро му запригласяха и други музиканти, тъжните звуци се заиздигаха към нощното небе. Или потъваха в ада. Най-сетне в мелодията се намеси и боен зов подхванат от хиляди бойци. Смелост и решителност, гняв и страст изпълниха нощния въздух.
На разсъмване трябва да докажат бойната си мощ.
19
Той яздеше сам. Много внимаваше в пътя. Не се оказа трудно да заобиколи големия отряд на Арин.
Когато наближи Стърлинг, видя навсякъде следите от движението на английската войска — по пътищата коловозите оставени от каруците на обоза, премазани храсти, отсечени дървета строшени юзди, конски тор.
Когато се стъмни, пламнаха безброй огньове, които никой не се опитваше да крие. Войските бяха в период на преговори. Уморен от битки и болен, графът на Съри искаше да избегне сражението. Настояваше шотландците на капитулират. Та те достатъчно често се бяха предавали. Редом с английските, той видя и шотландски знамена. Щом зърна лагера на англичаните, пришпори коня и препусна в галоп. За няколко секунди се усети несигурен. Тук се бяха събрали хиляди и хиляди войници — бойци потеглили на север, наемници, шотландски лордове, притежаващи земи в Англия, които щяха да се бият за Едуард.
Малко преди лагера го спряха английски постове. Мълниеносно го обградиха, попитаха го как се казва и какво иска. Той се представи и заяви:
— Аз съм арендатор на лорд Кинси Дароу и трябва непременно да говоря с него.
— Да, лорд Дароу е тук — каза един от мъжете. — Преди малко се присъедини с отряда си към графа на Съри, за да изпълни васалните си задължения към краля. Ще го намерите ей там. Просто следвайте този път.
Той продължи между разкошните палатки на богатите лордове и скромните на бедните войници. Палатките се издигаха сякаш чак до хоризонта. Рицарите пиеха, разговаряха или хвърляха зарове, оръженосците им лъскаха мечове, щитове и юзди, хранеха конете.
После зърна знамето на Дароу. Пред палатката отново го спряха.
— Кой сте вие? Какво искате от лорд Дароу?
— Сър Ричард, аз съм…
Още преди да успее да обясни, го смъкнаха от седлото хвърлиха го на земята и заместник-командирът на Дароу почна да го души.
— Но почакайте, сър…
— Презряно, страхливо копеле!
— Почакайте, нося новини…
— Пусни го, Ричард. — Шумът от сбиването беше накарал Дароу да излезе от палатката. Сър Ричард Игън гледаше бесен жертвата си. Но се подчини и стана.
— Повярвайте ми, лорд Дароу, не бях неверен страхливец — каза натъртено новодошлият, стана и отупа ядосано прахта от дрехите си. — Играх си играта само докато му дойде времето и вече можех да ви бъде полезен…
— Виж ти… — Кинси прокара ръка по брадичката си. — Идвате при мен в навечерието на битката?
— По-рано не беше възможно.
— Трябва да утрепем веднага това гадно псе — избоботи сър Ричард.
— Но аз нося новини… — човекът изведнъж млъкна, защото сър Ричард извади меча си.
Кинси вдигна ръка, за да заповяда на приятеля си да се сдържи.
— Какви новини?
Мъжът се дръпна предпазливо от оръжието.
— Милорд, винаги съм ви служил вярно. Когато безверниците превзеха крепостта, изчаках, за да ги наблюдавам. Сега мога да ви дам нещо което искате да имате.
— Какво?
— Лейди Кира.
Кинси вдигна недоверчиво вежди.
— Тя с вас ли е?
— Не.
— Нали ти казах — изръмжа сър Ричард. — Да го убием!
— Тя е само на няколко часа езда — добави бързо мъжът. — Не я доведох, защото си дадох сметка, че не бих могъл да я защитя. Защото вие искате да я имате жива, нали сър Дароу?
— Точно така.