— Къде е? — попита все още бесен, сър Ричард.
— Наблизо и е пазена само от неколцина мъже. Мога да ви заведа.
— Хъм — на няколко часа езда… — Дароу размени поглед със сър Ричард. — Ами къде е сър Арин?
— Той вече се присъедини към войската на хората извън закона.
— Внимавай, Кинси — предупреди го Игън. — Този тип лъже, за да отърве кожата.
— Защо ще лъже? Никой не го е карал да идва тук.
— Сигурно иска да те подмами в капан.
— Съмнявам се. — Кинси се обърна отново към мъжа. — Та значи шотландците са замислили грандиозна победа — изсмя се той и плю в прахта.
— Да. Тази заран сър Арии препусна с отряда си към войската на Уолъс, но аз изостанах, за да разбера какво ще стане с лейди Кира. Арин извика в лагера си няколко души от Хоук’с Керн и им заръча да я отведат в едно село в подножието на планините. Ако разберат, че англичаните са спечелили битката трябва да избягат с нея в планините.
— В такъв случай ще е много лесно — заяви сър Ричард. — Щом смажем шотландските псета, трябва да стигнем в селото преди неговите хора.
Кинси смръщи замислено вежди, носле поклати глава.
— Не бива да чакаме. Може да ни избяга. Тръгваме веднага. На разсъмване ще сме се върнали тук.
— Как смяташ да обясниш присъствието на лейди Кира в лагера?
— Да обяснявам ли? — повтори ядосано Дароу.
— Графът на Съри не е в настроение да приема каквито и да било усложнения.
— Тук се разхождат предостатъчно курви, Ричард. Перачки, готвачки и прочее. Кира е моя пленница и вярна поданица на английския крал. Не бой се, ще се оправя с дамата. — Кинси отново се обърна към мъжа. — Надявам се, че казвате истината. Ако лъжете и ми готвите клонка, ще ви убия.
— Но ако казвам истината? Ако дамата се озове отново във ваша власт?
— Тогава ще ви върна на служба при мен и богато ще ви възнаградя.
Мъжът се усмихна, предоволен.
— Ричард, ще вземем трима мъже — нареди Кинси. — Потърси най-бързите ми конници и най-ловкия ми фехтовчик. Никакви доспехи! Сър Арин едва ли е оставил в обоза своите тежко въоръжени конници. В отчаянието си шотландците държат на всеки войник. Тръгваме след няколко минути.
Кира скоро разбра, че хората от Хоук’с Керн я посрещат предпазливо, но не толкова неучтиво като русата жена. Тя се казваше Катарина и беше сестра на Джей, притежаваше и голяма власт над брат си. Същото се отнасяше, изглежда, и за Арин. Кира научи всичко това от Ингрид, която я последва от безлюдната поляна до лагера.
Хари Мактавиш, висок, слаб мъж с кестенява коса и изразителни тъмни очи, й кимна сериозно. Седеше с още двама души край малък огън. Той стана, каза си името, после й представи Джойн Фъргюсън, побелял мъж с набраздено от белези лице и младия Томас Рили, който изглеждаше на пръв поглед силен и съвсем здрав. Но когато мъжът стана, тя видя, че дясната му ръка е отсечена до лакътя.
Реши, че ще е безсърдечно да се престори, че не е забелязала, че един от нейните защитници е сакат.
— При нападението на лорд Дароу над Хоук’с Керн ли бяхте ранен? — попита тя тихо.
— Навярно имате предвид клането, лейди?
— Да.
Привлекателният млад мъж с гъста кестеняво-червеникава коса се засмя.
— Така съм се родил, милейди, но се оправям много добре. Благодаря ви все пак за съчувствието.
В този миг Катарина излезе от гората. Като видя Кира да стои до лагерния огън, сякаш потрепери. После бавно се приближи.
— Виж ти, курвата на Дароу се е присъединила към нас!
Застанала зад господарката си, Ингрид изпищя силно, с което едва не разсмя Кира.
— Катарина! — намеси се Томас Рили.
— Поне е решила да се облече — измърмори тя.
— Дръж се прилично! — заповяда Хари. — В тези трудни времена всеки от нас трябва да изпълнява задълженията си.
— Вярно, само че как мислите, на кого пожелава тя победа? На онова копеле, което изби нашите приятели и роднини!
— Катарина! — изпъшка Джойн Фъргюсън — познавам те от дете. Винаги си имала дълъг език. Но този път трябва да се овладееш.
— Как можеш изобщо…
— Арин ни заръча да пазим дамата от всяка опасност — прекъсна я енергично той, — и ние ще го сторим. Ако не ти харесва, момиче, седни ей там отзад, между дърветата. Не ни е лесно да чакаме да дойде времето да потеглим. Не ни прави живота още по-тежък.
Присвила сините си очи, Катарина впери очи в своя враг.
— Ако се опитвате да оплетете Арин, трябва да знаете, че той още обича съпругата си. Вие не сте нищо повече от една курва. Изобщо не си въобразявайте, че някой ден ще означавате за него нещо повече.
И все пак аз съм курвата, която носи в утробата си неговото дете, помисли си Кира.