— Съжалявам, че моето присъствие ви причинява толкова мъка — отвърна тя меко и с достойнство.
— Предателка! — изсъска Катарина.
— Но кого именно предавам?
Катарина вдигна ръка, сякаш искаше да удари Кира. Ужасена, Ингрид изтича и застана пред господарката си, за да я предпази.
— Проклета вещица! Ако се осмелите още веднъж да говорите така на моята господарка…
— Престани, Ингрид — прекъсна я Кира. — Мога и сама да се защитя. Но сега искам да се извиня и да се върна на поляната.
— Ще се молите ли? — попита Катарина. — За кого, лейди?
— За честните и доблестните.
Последвана от Ингрид, Кира излезе от лагера.
Камериерката ругаеше под нос. За да я разсее, Кира й подаде няколко рокли — да ги изпере в потока. Ингрид се залови усърдно за работа, благодарна, че това ще отклони мислите й от Свен.
Малко по-късно Томас дойде при Кира и й донесе дървена чиния с печено месо. Тя го гледаше изумена, а той сви рамене.
— Днес можем спокойно да палим огньове, милейди. Англичаните са далеч, в лагера на граф Съри.
— Какво е това?
— Пресен дивеч. Да ви е сладко — каза той и се отдалечи усмихнат. Месото миришеше чудесно. Толкова хубаво ядене не беше опитвала отдавна. Тъкмо искаше да отхапе от препеченото месо, когато Катарина излезе иззад дърветата.
— Добър апетит, лейди. Сочен, препечен на огъня дивеч… Мирише ли на изгорено човешко месо? Като това на хората от Хоук’с Керн, на Александра, съпругата на Арин!
Кира веднага върна месото в чинията. Толкова силно й се повдигаше, че скочи и изтича до потока да се наплиска със студена вода. Катарина я бе последвала. Сигурно, за да се порадва, че ми е прилошало, реши Кира.
Изведнъж младата жена сякаш се смути.
— Заслужавате да сте зле — измърмори тя. Въпреки това изгледа загрижено Кира. Може би се уплаши, че брат й или Арин ще й отправят горчиви укори, ако Кира се разболее. Ако те двамата се завърнат разбира се… Катарина седна на брега и се загледа в проблясващите вълни.
— Този ден аз бях там. Знаете ли какво направи вашият лорд Дароу?
— Мога да си представя — отговори тихо Кира.
— Едва ли. Тя викаше, викаше, беше ужасно. После дойде ред и на други хора. Тя вече не викаше, но още е била жива. Видях после очите й. Огънят пламна и… — Гласът на Катарина секна.
— Вие къде бяхте? — попита съчувствено Кира. — Как сте могла да видите Александра, но да останете жива?
Катарина я изгледа втренчено, тя цяла трепереше. Изпълнена със съчувствие, Кира понечи да хване ръката й. Жестът й сигурно щеше да бъде отхвърлен.
— О, аз, аз…
— Добре, добре, не исках да ви засегна.
— В кухнята! — Катарина закри лицето си с ръце. — Скрих се под масата. Нали и без това не можех да й помогна… — Там имаше толкова много мъже… Но видях Александра, на стълбата…
— Разбира се, че сте била безсилна да направите каквото и да било — съгласи се Кира.
— Не биваше да продължа да живея… — прошепна Катарина, протегна ръката си и се втренчи в нея, сякаш учудена, че в нея тече кръв.
— Напротив, трябва да живеете, за да разказвате за случилото се.
Изведнъж Катарина рязко скочи.
— Вие не означавате нищо за него! Каквото и да казва, вие сте англичанка и годеница на Дароу! Заслужавате си думата, с която ви нарекох… — Тя замълча и побягна.
Късно вечерта Томас дойде при Кира, донесе й парче хляб.
— Катарина ми каза, че е говорила с вас и е сравнила печения дивеч с изгорено човешко месо — каза той притеснено. — Може това повече да ви се услади.
Тя благодари с усмивка и грабна хляба.
— И вие ли бяхте там, когато хората на Дароу са нападнали Хоук’с Керн?
— Бях — отговори тихо той, загледан във вълните на потока, които проблясваха на лунната светлина.
— И оживяхте…
— Някои мъже бяха повалени и сметнати за мъртви. Между тях и Брендън, братовчедът на Арин, които ще се сражава при Стърлинг. Той се опита да задържи англичаните на входната врата. Повалиха го толкова брутално, че после за малко да го погребем. Аз имах повече късмет. Отървах се с по-лек удар. Сметнали са, изглежда, еднорък мъж за безопасен. Всъщност аз си служа много добре с оръжието. Но те бяха толкова много… Бойна брадва ме улучи в слепоочието. Когато се свестих от припадъка, подуших пушека. Хората на Дароу вече се оттегляха.
— Просто е невероятно, че той още е жив — прошепна Кира, — как господ още не е убил с мълния това чудовище…
Томас се засмя тъжно.
— Ако всевишният наистина беше милостив, крал Едуард щеше да падне от коня и да си строши всички кокали, а после подковите да го тъпчат докато му изскочат вътрешностите…
Кира вече дояждаше парчето хляб. Сега отпусна с треперещи пръсти останалото.